Днес говорим за една рутинна човешка дейност, която не може да бъде преценявана като достойна или недостойна. Главната цел на това, което правя, е да проследя историческите закономерности и да покажа как те хвърлят светлина върху сегашната политико-църковна действителност. Когато съпоставим историческите закономерности с това, което се случва в момента, се очертава нещо изключително опасно, да не кажа летално. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ богословът Георги Тодоров.
„И богословието, и историята са точни науки. Те престават да изглеждат точни, когато човек се страхува от Големия брат и от силните на този свят и се съобразява с тях. Когато премахнеш този страх и започнеш да разглеждаш събитията такива, каквито са, виждаш, че всичко следва определени закономерности. Можем да проследим една закономерност в продължение на хилядолетия, която се повтаря стотици пъти и се проявява и днес“, добави гостът.
„Става въпрос за въздействието на хегемонията върху Църквата, а тя има два етапа. Първият е по времето на Римската империя, когато императорът — хегемонът — е православен или еретик. Когато е православен, се свикват православни събори и решенията им са в защита на православието. Когато императорът е еретик, се свикват събори, които вземат еретически решения, и нищо в Църквата не може да ги спре — нито светците, нито молитвите, нито усилията на вярващите. Докато не дойде отново православен император, Църквата не може да се справи с ереста“, сподели още Тодоров.
„В историята има безброй ереси, но най-опасни за Църквата са онези, зад които застава императорът. Когато една ерес се превърне в хегемонска, Църквата трудно може да ѝ се противопостави, защото хегемонът назначава. Затова се молим да дойде православен император. Тогава ереста отслабва и православието тържествува. Оттук идва големият въпрос: кой е днешният император, който играе същата роля? Според мен механизмът е същият. След изчезването на империята и на властта на турския султан се появява дълбоката държава. Затова я наричаме Големия брат. Изведнъж всичко става ясно: Големият брат заема мястото, което някога е заемал императорът, и диктува правилата. Ако еретикът е хегемон, той налага хегемонската ерес; няма да налага православие. Ако е православен, ще налага православие. По силата на историческите закономерности световният хегемон се появява сравнително късно. През първите векове и през Средновековието няма световен хегемон в съвременния смисъл на думата. През XVI век, когато започват да се оформят колониалните империи, за първи път се създава световен хегемон, който първоначално е колективен. Англия, Франция, Испания и Нидерландия изграждат свои империи, защото колонизират. Те воюват помежду си, но заедно формират властта на европейската империя. Тя не е единна, а колективна. По-късно водещ световен хегемон стават Съединените щати след Втората световна война“, каза още богословът.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.
