България ще предприеме действия за сезиране на Съвета за сигурност на ООН заради зачестилите атаки срещу търговски кораби в Черно море. Страната ни работи и за включването на извънредна точка за сигурността на корабоплаването в дневния ред на предстоящия Европейски съвет. Не се изключва и задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, но подобна стъпка трябва да бъде внимателно преценена и би имала по-голяма тежест, ако бъде предприета съвместно от няколко държави. Това заяви президентът Илияна Йотова пред NOVA след атаките срещу два търговски кораба край българското крайбрежие.
Държавният глава обясни, че целта на дипломатическите усилия е да бъде постигнато прекратяване на нападенията и да се гарантира безопасното корабоплаване в целия Черноморски басейн, а не само в коридора, използван от България, Румъния и Турция.
„Това са мерки, които са насочени към това да сложим мораториум върху използването на дронове и да се прекратят всякакви бойни действия в целия басейн на Черно море. Не става дума само за нашия коридор, защото сами разбирате, че това не е възможно и няма да доведе до кой знае какви резултати“, подчерта Йотова.
Тя съобщи, че България ще потърси съдействие и от Организацията на обединените нации. „За да осигурим безопасното корабоплаване, в това отношение ще сезираме Съвета за сигурност на ООН. Там е по-сложно, защото там участва Русия и твърде вероятно ще има вето. Но въпреки всичко ние, чрез морската агенция към ООН, ще направим всичко, за да влезе този въпрос в Съвета“, заяви президентът.
По думите ѝ сигурността на Черно море има значение далеч отвъд държавите, разположени по неговите брегове. „Черно море е залог за изхранването буквално на Африка, на Азия. Това е изключително важен продоволствен коридор“, изтъкна Йотова.
Попитана дали страната ни обмисля да задейства член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда консултации между съюзниците при заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на държава членка, президентът призова към предпазливост. „Трябва много да се внимава с член 4. Както виждате, с много повече подобни инциденти Турция досега, макар и член на НАТО, не задейства член 4, както и Румъния“, посочи тя.
Йотова обясни, че България вече използва редица механизми за координация със съюзниците, които на практика изпълняват част от целите на подобни консултации.
Президентът обаче не изключи възможността въпросът да бъде поставен официално на по-късен етап. „Имаме обаче и друг вариант. След разглеждането на тази извънредна точка на срещата на върха в Брюксел, ако се прецени да се задейства член 4, много по-силно би било това да стане от група държави, включително България и Румъния“, заяви Йотова.
Президентът съобщи, че през целия ден са водени интензивни дипломатически разговори и координация с Румъния и Турция. „Целият ден беше посветен на дипломатически разговори, координация с нашите румънски колеги, с турските колеги. На мен ми предстои следобед разговор с румънския президент, за да уточним окончателно нашите действия“, обясни тя.
България ще настоява сигурността в Черно море да бъде разгледана като самостоятелен въпрос на предстоящото заседание на Европейския съвет на 15 и 16 октомври.
„Желанието ни, на базата на един общ текст, е да сезираме Европейския съвет, който ще заседава на 15 и 16 октомври. Заедно да поискаме извънредна точка специално за Черно море. Не Черно море и случващото се там в контекста на войната между Русия и Украйна, а специална извънредна точка, в която ще искаме становището и на колегите ни от Европейския съюз“, посочи Йотова.
По думите ѝ евентуална обща европейска позиция би могла да послужи като основа за последващи преговори с останалите държави от Черноморския басейн.
„Трите държави в момента определят това трасе през изключителната икономическа зона и, както виждате, последните нападения са точно в този коридор“, отбеляза тя, визирайки България, Румъния и Турция.
Йотова съобщи, че атаките в Черно море са били обсъдени и на заседание на Северноатлантическия съвет, на което е говорил генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
„Днес имаше специална точка в заседанието на Северноатлантическия съвет, на което и господин Рюте е говорил. За България се предвиждат две групи мерки. Едната е свързана с разследването и с възможността със средства на НАТО да бъдат огледани корабите, които са потънали, а втората - с допълнителни средства за защита, като видеонаблюдение и други охранителни и подсигуряващи системи“, обясни президентът.
Държавният глава отправи благодарност към екипите, включили се в спасяването на моряците след нападенията. „Искам да благодаря на спасителните екипи, защото те се отзоваха първи. Най-важната задача беше да се спасят колкото може повече моряци от двата кораба. За съжаление, от единия кораб са спасени всички, от другия моята информация е за петима спасени моряци“, заяви Йотова.
Тя обясни, че именно необходимостта от незабавна реакция е наложила свикването на заседание по сигурността още в ранните часове. „Това беше най-важната задача. Затова беше много рано сутринта свикан съвет по сигурността. Това е мястото, в което се вземат тези оперативни задачи, които са отправени към различните служби и министерства, за да можем още в първите минути да направим необходимото“, подчерта президентът.
По-рано беше съобщено, че корабът CHELSEA-3, плаващ под малтийски флаг, е бил атакуван от дронове в близост до българското крайбрежие, но всичките 15 моряци на борда са спасени. Вторият плавателен съд - HS Dignity, под флага на Гвинея-Бисау, е потънал след нападението. От 16-членния му екипаж петима са спасени, а издирването на останалите 11 продължава.
И двата кораба са пътували без товар. Причините за нападенията и произходът на безпилотните апарати продължават да се изясняват.
По-рано днес президентът Илияна Йотова осъди атаките срещу двата търговски кораба в Черно море, като ги определи като грубо нарушение на международното хуманитарно и морско право. Според нея зачестяващите инциденти край българските брегове застрашават свободата на корабоплаването, веригите за доставки и националната сигурност.
Държавният глава настоя за бързо разследване на нападенията, дипломатически усилия за намаляване на напрежението и незабавно изпълнение на препоръките от Консултативния съвет за национална сигурност, проведен на 7 октомври. Йотова съобщи още, че ще разговаря с европейски лидери за изработване на обща позиция и поставяне на въпроса на извънредно обсъждане в Съвета.
