Проблемите в здравеопазването не са от вчера, а са резултат от модел на финансиране, при който количеството пациенти се превръща в основен показател за работата на лечебните заведения. Проверката в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и сигналите за нарушения при отчитането на клинични пътеки повдигнаха много въпроси – за положението на младите лекари и специализантите, централизацията на специализациите, необходимостта от засилване на доболничната помощ и профилактиката, както и за законодателни промени, свързани с обществените поръчки и цените на скъпоструващите лекарства. И какво още… Пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ говори д-р Георги Петров, народен представител от „Прогресивна България“.
– Д-р Петров, най-напред за изненадващата проверка в пловдивската болница „Свети Георги“, най-голямата болница в страната. Прави впечатление, че става дума за дългогодишно наблюдение на някаква порочна схема. Това е силно обезпокоително. Какво мислите?
– Да, чух много за кратко част от брифинга, който дадоха съвместно Министерство на здравеопазването заедно с прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. Наистина някои от нещата, които успях да чуя, са доста притеснителни. Говорим за схема, която работи, мисля, че от 2021 година, повече от пет години.
И това, което, без да мога да съм точен в цифрите, чух, е за около 3 милиона евро, които са обект на съмнение за източване на пари от здравната каса чрез ефективни съответно хоспитализации.
Наистина доста тревожна информация е това. Когато се запозная в детайли, ще можем да го коментираме, но не си спомням скоро да е имало подобно нещо като акция, изобщо като информация, която да е излизала официално.
Ако става дума за действие на службите за борба с организираната престъпност, това е като че ли крайно агресивно, радикално. Преди това не е имало никаква възможност в системата да се създаде по-подробна представа какво става.
Сега аз предполагам, че за да се прибегне до толкова сериозна показна акция, най-вероятно има доста сериозни доказателства за това нещо. И когато говорим за източване и за фиктивни пътеки, тук е много важно да се направи много ясно разграничаване кога имаме хипердиагностика, кога се преувеличават някои клинични пътеки, кога става въпрос за абсолютно фиктивни пациенти, тоест хора, които въобще не стъпват в болницата, хора, които само по документи лежат. Обикновено това дори и са здрави хора. Това наистина е нещо, което по закон е престъпление и не може да оставаме безучастни в разкриването на такива схеми.
– Мислите ли за всички тези степени на контрол, които съществуват в системата и които би трябвало да се задействат при подобна ситуация?
– Системата на здравеопазването още от 2000 година беше насочена към малко повече в бизнес посока, когато болниците станаха търговски дружества. Още тогава се заложи тази бомба, която според мен все повече ще гърми.
Става въпрос за това, че лекарите бяха поставени в условия да работят за норматив, и то говорим за количествен норматив, а не качествен норматив. И беше въпрос на време с годините тази система да се, грубо казано, изроди, защото системата на здравеопазването след тези промени се изроди.
В един момент лекарите станаха буквално едни търговци, които трябва да търгуват с брой пациенти, преминали през съответното отделение.
И ако моралът и Хипократовата клетва са основното, което трябва да води лекаря, а това със сигурност е вършило много добра работа в първите години, но вървейки в тази посока, системата те видоизменя, защото колкото и ти да се опитваш да си морален, в един момент ти биваш заставен от директори, от началници да приемаш повече пациенти. Ако нямаш пациенти, ако няма достатъчно клинични пътеки, не могат да се изкарват заплатите и едва ли не ти казват: или приемай пациенти колкото можеш повече, или няма да вземеш заплата. Колкото чух, в този конкретен случай, информацията, която излезе от прокурора, е, че е имало лекари, които не са искали да участват в подобен тип фиктивна дейност и са получавали по 1000–1500 евро заплата. А пък други, които са участвали активно, са взимали по 6000–7000 евро заплата. Неофициално го съобщавам, защото може и да не съм точен в цифрите. Ако имаш морал и работиш по принципа на морала, не може да си набавиш необходимия доход, за да можеш да имаш някакъв стандарт и буквално да си изкараш заплатата. Това, пак казвам, не е от вчера. Това нещо с годините е градено, градено, трупано. Системата лека-полека е променяна, променяна, за да стигнем до този момент.
– Неприятно ли ви е, че това е болницата, в която вие сте прекарали вашия стаж като начинаещ доктор?
– Определено ми е неприятно. Имам страшно много колеги и приятели там. И това беше една доста неприятна новина и за мен самия. Разбира се, това е най-голямата болница в България. Мисля, че е с най-голямото финансиране от нашия държавен ресурс.
Разбира се, в този смисъл тя е най-голяма и като леглова база на едно място, но и като пари, и като финансиране, но не е съмнително това, че като е най-голяма болница, логично е тя да има най-голямо финансиране. Въпросът е защо е допуснато да се стигне дотам това финансиране да не е насочено пряко към пациентите, защото аз базата я познавам доста добре. Една част от базата се обнови, но основно повечето от отделенията чисто визуално нямат нужната база. Говорим дори и чисто хигиенно и визуално на фона на тези пари, които отиват в тази болница. Предполагам, че и това също е дало до някаква степен посока да се провери защо в тази болница така се случва.
– Вие имате много голям ангажимент, дълг и може би донякъде се очертава чувство за вина към младите лекари, тъй като според тях вие записахте в предизборната си програма да уредите проблема с ниското им заплащане, а това, което представлява по някакъв начин много унизително стъпало в дейността на всеки начинаещ доктор. И сега започваме да си спомняме за думите на Тошко Йорданов в предишната комисия по здравеопазване, която се превърна в подигравка за поведението на законодателните среди към младите доктори. Какво може да предложите и какви са вашите разговори с младите доктори?
– Ще започна оттам, че когато започнах да специализирам медицина, аз бях на 700 лв. заплата. Аз знам какво е да си от най-ниското стъпало и какво е да се пребориш, за да може да стигнеш до това да вземеш специалност.
– Сега колко взима млад лекар? 800 евро или нещо такова?
– Сега в момента мисля, че за лекарите, за специализантите основната заплата е едно, а това, което получават, е различно. Има едно голямо диференциране на различните специалности. Има специалности, където млади лекари взимат доста повече, отколкото специалисти в други специалности с дългогодишен стаж. Но да започнем кардинално проблемът откъде идва. Фактът е, че в България младите лекари са използвани, те са експлоатирани. Докато нямаш специалност, държавата и здравната система не ти дават възможност да достигаш какъвто и да е ресурс, да постигаш каквито и да е реални резултати, на база на които ти да стъпиш и да кажеш: „Аз искам повече, защото работя повече.“ А именно тези механизми са измислени отново в годините, наложени са с цел едни началници, директори, хора, които имат властта, да използват тези хора като черноработници. Даже много често сме се шегували като млади лекари, че реално ние сме черноработници, а това нещо, налагайки се в годините, изкривява представата на един лекар как трябва да се държи с по-младите. Загубена е приемствеността. Не в малко клиники има лекари, началници, които са много след пенсионна възраст, които по никакъв начин не дават възможността някой млад да заеме тяхното място. Не се опитват да им предават, така да се каже, занаят, защото голяма част от хирургичните специалности са занаят. И в тези клиники наистина младите лекари се чувстват отчаяни, чувстват се обезнадеждени и съответно, ако те успеят да се преборят, след това те вече са взели този лош пример и за жалост това нещо има риск да се наслои в годините и да стане една порочна практика.
– Какво мислите да впишете в следващия бюджет, ако въобще става дума за предложение на равнището на преговорите с тези млади лекари, които се канят отново да посещават вашите комисии?
– Да. При всички случаи заплатите на младите лекари и най-вече на специализантите, защото има млади лекари, които вече имат специалност и те в една голяма част така успяват да достигнат нещо по-нормално като заплащане. Но специализантите – едно от нещата, към които се върви, и тук съм радостен, че и Министерството на здравеопазването вложи доста усилия да се интегрира тази европрограма, в която за още 15 нови специализанта, вече 255 специализанти, е издействено да получават 2 минимални работни заплати над това, което имат като назначено заплащане в дадената болница. Това не само че поощрява и дава възможност тези лекари да не търсят някакви алтернативни работи, а да могат наистина да се съсредоточат върху обучаването, но освен това тази мярка и стимулира, насърчава лекарите в по-малките населени места. Защото тези места се отпускат за специализанти в по-малки болници, в по-малки населени места. По една статистика, която четох, в „Пирогов“ в момента има над 400 специализанта, което приемете, че не е нормално. При положение че аз, когато бях, отпускаха по две места на година. Имаше не повече от 20 специализанта в „Пирогов“, а беше по-голям, отколкото е сега, нали? Всички лекари в момента, млади завършващи, те искат да дойдат да специализират в най-големите болници, в най-модерните клиники, мислейки си, че това е най-доброто. И оттука идва това нещо, че когато имаш такъв огромен наплив от млади лекари, ти може да си избираш, съответно може да издевателстваш над тях, както за жалост се прави в някои клиники. Когато ти обаче отидеш в едно малко населено място, в една болница, където има недостиг на лекари – и това го има – и ти започнеш да специализираш, там твоите ментори, твоите специалисти, те ще имат желанието да те научат максимално бързо, да те направят максимално бързо добър, за да може ти да ги отменяш и те да си почиват малко повече. И затова казвам, че тази централизация, която се проведе последните години, е абсолютна грешка. Абсолютна грешка и то грешка в мениджмънта на специализациите.
– Сега имаше предложение младите лекари да бъдат ангажирани към болници и общините да им плащат обучението. Същевременно те пък да са задължени да специализират там. И имаше така едно брожение предимно в младите. Как така те ще ме задължат аз да отида да работя във Видин, да отида да работя в Монтана или някъде по Родопите?
– Мога да ви кажа, че баща ми по разпределение работи в едно село две години и опитът, който е натрупал там, е бил безценен, когато е отишъл да специализира. А тук не говорим да трябва да отидеш и да се преместиш да живееш, а да отидеш да подпомогнеш някъде системата, да натрупаш опита и когато вече имаш някакъв опит, тогава да стъпиш и да почнеш да надграждаш. Това не се прие много добре. Всеки иска да е в най-модерната клиника, но според мен – като лекар ви казвам и като опита, който съм придобил, че в по-малките болници много по-бързо трупаш опит, много по-бързо се учиш, много по-добро отношение срещаш от специалисти и приемствеността е огромна.
– Какви числа трябва да се променят в бюджета за догодина?
– Финансовото министерство все още не ни е предоставило проектобюджетите, идеите в частна каса и Министерство на здравеопазването, но аз съм много обнадежден, че това, което сме дали като заявка, а именно постепенно да се обръща внимание от болнична към доболнична помощ, да бъде ясно застъпено. Не просто чисто финансово ще дадем повече пари на доболничната помощ, а да имаме и конкретни мерки и конкретни проекти и промени в законите, които да помогнат тези средства, които ще се дадат повече, ефективно да се разходват за профилактика и да можем да направим едно сериозно покритие на българските пациенти за профилактични прегледи. Така да хванем доста болести в ранен стадий, което ще спести пък доста от това да не стигнат до болница. Но тази тенденция няма как да се обърне с един бюджет или с една реформа. Ако беше толкова лесно, вече щеше да е направено. Доста ще е трудно и трябва да започне оттам, че реформата трябва да е насочена да стимулира, да поощрява, да настройва хората, че те при първи симптоми трябва да потърсят доболничната помощ, личния лекар, медицинския център, специалиста в доболнична помощ.
Защото той може да ги излекува с една процедура, с едно лекарство, с една диета, вместо те веднага да отидат в спешно отделение, да бъдат прилапани по някоя скъпа клинична пътека, защото лекарят трябва да си изкара заплатата и по този начин да стимулираме повече болничната вместо доболничната помощ. Тоест това е посоката, която трябва да се обърне и за мен тя трябва да започне от, така да го кажем, превъзпитание на българския пациент, че първото място за помощ е личният лекар и доболничната помощ, а не спешното отделение.
– Какво стана с вашата работа около организирането на търгове за тези лекарства, които са най-редки, които са най-скъпи?
– Това са двете първи инициативи, които ние така захванахме доста сериозно от здравната комисия, които минаха през обществени обсъждания. Разбира се, има си противоречиви мнения. Разбира се, засягат се интереси на някои, така да ги наречем, лобита, на някои фармацевтични компании, на някои болници, защото ние вкарахме и това, че трябва да се правят обществени поръчки и за частните болници, както правят и държавните. Ние сме наясно, че ще срещнем отпор, но ние търсим равноправието.
– Но продължавате в този дух?
– Не само че продължаваме. Това нещо предстои тази или следващата седмица да бъде вкарано през комисия и, надявам се, имаме уверението и на нашата парламентарна група, че това нещо ще бъде вкарано и за първо четене.
– Какви са измененията...
– Това са изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти, за обществените поръчки. Сега за обществените поръчки минава, ние там сме второстепенен изпълнител. Ние сме го подали към съответната комисия, която да го внесе, но имаме уверението, че тази или другата седмица ще бъде внесено и всъщност това нещо ще се случи и то в най-кратко време.
– Списък на какво?
– Тук идеята е, че лекарствата, които са скъпите лекарства, скъпоструващите лекарства, които са в един позитивен лекарствен списък, досега не е имало централни търгове за тях. Всъщност ще централизираме търга и ще опитаме да предоговорим цени на държавно ниво, тоест държавата да стане като преговарящ в тези търгове, а не както досега е оставено, болниците да могат да преговарят самостоятелно. И всъщност ние го обсъждахме миналия път. Цялостната идея е, че когато ти преговаряш за цялата държава, количествата, а в случая Министерството, здравната каса, когато ги преговарят, тя преговаря за огромни количества и може да успее да договори по-добра цена. А когато една единствена болница се договаря за някакви малки количества, законът е дал възможността тя да си избира каквато иска цена. И тук идваха тези огромни разминавания на договорки. Едно лекарство в една болница струва 20 лв., в друго струва 200 лв. евро. Това нещо ще бъде избегнато. Да, няма да е огромен ресурс, който ще се спести, но ще е реформа, която никой досега не е започнал, не е предприел, и ще е нещо, което ще създаде в българите усещането наистина за равноправие, че нещата започват да се правят както трябва. Същото е и за частните болници и търговете и обществените поръчки, които казах.
– Това до две седмици ще влезе?
– Надявам се, такова е уверението. Разбира се, в предизборна кампания са малко динамични нещата, но надявам се, че ще спазим това.
– Кое министерство го подготвя?
– Не, това е нещо, което е подготвено от здравната комисия, от наша инициатива. Така че имаме одобрението, разбира се, на министерството с този наш проект. Те абсолютно стъпват зад нас. Миналата година, ноември месец, всъщност е започната и наказателна процедура, при която нас ни грози доста сериозна глоба, ако ние не направим това нещо. Разбира се, първото, което е като мотив, е това, че то е неравноправно, че то е несправедливо и това е основната причина ние да го въведем. И второто е, че, така да се каже, с един куршум два заека ще спрем и тази наказателна процедура, надявам се, без глоби.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.
