Поредната тежка катастрофа край София отново постави на дневен ред въпроса за контрола върху придобиването на шофьорски книжки и качеството на обучението на водачите. Какви са схемите с чешките книжки, как работи така нареченият „изпитен туризъм“ в България и ролята на институциите, които години наред не успяват да се справят с проблемите в сектора. Пред ФАКТИ говори инж. Ангел Попов от Европейския център за транспортни политики, бивш зам.-министър на транспорта.
- Г-н Попов, отново станахме свидетели на една тежка катастрофа край София. Има загинали, има ранени, но цялата работа излезе на преден план с казуса как се взимат книжки в Чехия. Нека да започнем така. Каква е схемата?
- Казусът с чешките книжки е много интересен. Става въпрос за около 2000 българи, които имат чешки книжки. Вероятно по-голямата част от тях имат законно и правилно придобити шофьорски книжки, защото работят или живеят в Чехия, но има и една бройка хора, които са получили своите чешки книжки по някакъв начин. Тези хора нямат необходимото образование у нас – 10 клас, за да вземеш книжка, и затова отиват в Чехия. При изпита ползват преводач и най-вероятно срещу съответно заплащане нещата се случват.
- От колко време работи тази схема?
- Много неща мога да кажа, но за момента ще замълча, защото по всичко това се води разследване. Но искам да кажа, че това може да се превентира. Защото това се знаеше и такава проверка можеше да бъде направена преди година-две.
- А защо нищо не е направено?
- Това не мога точно да кажа, би трябвало да го кажат контролните органи, но, повярвайте ми, не е от вчера. Говорим за няколко години назад.
- Примерно, откогато у нас влязоха в сила промените, че трябва да имаш 10 клас, за да се запишеш за курс за книжка...
- Да, това може би е бил поводът да се търси вратичка.
- А защо у нас решихме да имаш 10 клас?
- Просто е – така се предполага, че хората, които получават шофьорски книжки в България, знаят да четат и да пишат. Това беше идеята да се иска образование 10 клас. Но когато нямаш такова завършено образование, търсиш варианти. Когато придобиеш чешка шофьорска книжка, има и нещо друго. Един тънък и много специфичен казус. Когато имаш шофьорска книжка от Чехия, а ти се наложи глоба при проверка в България, фишът отива по адрес. Така водачът с чешката книжка вероятно никога няма да го получи, защото адресът, на който е регистриран в Чехия, той не го посещава, не пребивава там, не съществува там. Затова цялата тази схема трябваше да бъде превантивно разработена. У нас имаме Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, имаме Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Какво работят? Ето това питам. И в двете работят едни и същи хора, а както се вижда, няма подобрение на пътната безопасност. Значи имаме структури, които не са ефективни. А защо ги държим, след като не са ефективни?
- С какво Държавната агенция би могла да се намеси в този казус с чешките книжки?
- Държавната агенция има уникални права. Тя може да контролира и да изисква съдействие от всички министерства, които имат отношение към пътната безопасност. Може да предлага, може да задължава, може да изисква. Но никой в тази агенция нищо не направи. Тук бих намесил и Автомобилна администрация, защото е важна агенция. Просто и двете структури се управляват от хора, които са доказали, че не могат да се справят с този проблем. Не искат, не са компетентни или са корумпирани – ние не знаем. Фактът е, че тези хора още са на ключови длъжности. Просто в тези структури трябва да се реже до кокал, за да не се остави и грам гнило. Защото нещата, които произтичат от това, се свеждат до една думичка – корупция.
- Нека да се върнем на това как са взели тези господа шофьорските книжки в Чехия. Какво знаете?
- Да го кажем най-просто – по някакъв нерегламентиран начин. Но повярвайте ми, в България не е по-различно. Защото у нас корупцията в обучаването и получаването на шофьорски книжки не е по-малка от тази в Чехия. Но пак се връщам на това, че всичко зависи от хората, които управляват различните агенции, касаещи пътната безопасност.
- Във ФАКТИ сме писали по темата, че някак стана модерно много кандидат-шофьори, които карат курса в София, да се явяват на практически изпит в Перник, Кюстендил и Враца. Защо се прави?
- Ето това е, за което говорим – „изпитен туризъм“. И тук ще се върна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, защото тя е шапката на всички области, които се занимават с шофьорските курсове в България. Знаете ли, че в някои области текучеството на служителите е 80%? Огромно е. Знаете ли, че има практика кандидат за шофьор да се обучава в София, а в края на курса да се прехвърля в автошкола в Кюстендил или Враца, където да се яви на изпит?
- Защо се прави?
- Първо трябва да кажем, че това не е незаконно, не е забранено. Просто трябва да се направят много сериозни реформи и да се променят няколко наредби, за да може това да се пресече – 37-ма, 38-ма, 32-ра и 41-ва наредба.
- Но нека да го обясним – каква е целта?
- Караш курс в София и отиваш на изпит в Кюстендил. През цялото време се обучаваш в София, след което в самия край на курса отиваш в Кюстендил, където има три светофара и там изпитът минава по-леко. Тук вече има много нюанси, за които можем да говорим, но ще дам такъв пример. Когато отидеш в друг град, за да полагаш финалния изпит, може да стане така, че да се явиш при определен председател на изпитна комисия. Разбира се, това е предварително уговорено. И това евентуално може да струва някакви средства. Затова вече няколко пъти в свои интервюта питам защо това се допуска, защо се позволява и защо държавните институции не реагират на тази порочна практика. Искам да алармирам за тези проблеми. Надявам се, когато говоря по темата, на някого да му светне лампичката и да обърне внимание. И още нещо – има статистика, която се прави в края на годината, къде колко шофьорски изпита са преминати успешно. Ако тази информация се изиска, много ясно ще се види как в София примерно 75% от явяващите се на изпит го вземат, а в други градове близо до София успеваемостта е 95%. Сами може да си направите сметка защо там повече хора изкарват по-лесно изпита. И при полагането на самите изпити също има порочни практики. После виждаме до какво води това – до катастрофите, до ранените, до инвалидизацията на много хора, които след това тежат на бюджета.
- Да се върнем малко и на темата за изпитите. Нали и у нас има видеонаблюдение?
- Видеонаблюдението работи, но нека ви обясня какъв е методът на работа. Тази седмица аз съм изпитващ, а колегата ми е отговорник по видеонаблюдението. Другата седмица е обратното. Къде е контролът?
- Няма ли трета инстанция, която да контролира?
- Няма. Смятате ли, че така не се вършат „услуги“? Контролирането на обучението и на техническите прегледи не може да бъде правено от хора, които не са правоспособни да го правят. Това трябва да го правят хора с квалификация и стаж. Един обикновен гражданин няма как да разбере грешките.
- В другите области същата ли е практиката?
- Разбира се. Ние говорим символично за София, Перник, Кюстендил и Враца. Това е така навсякъде. Статистиката е разковничето. Много лесно може да се провери този „изпитен туризъм“. Имаме добра статистика, но тя не се използва.
- Кажете за друг интересен казус с изпита за книжка?
- Задавам въпрос: „Има ли изпитвачи в ДАИ, които са пряко свързани с автошколи?“ Не го правя случайно, защото в близките дни може отново да станем свидетели на пореден скандал. Този начин на работа не е спрял. Има ли автошколи, в които са регистрирани 30 автомобила за обучение, наети по един много „особен начин“, а при проверка се представят два или три трудови договора? Надявам се управляващите да изслушат бранша. Във всичко, свързано с получаването на свидетелства за управление на МПС, има огромен сив сектор, който трябва да бъде изваден на светло. В момента сивият сектор е финансово по-силен от светлия. И човек започва да си задава въпроса защо да работи на светло. Много има да се работи по темата за пътната безопасност и колкото по-бързо се организираме, толкова по-добре, защото трагедиите по пътищата вече са ежедневие. А повярвайте ми, много е лесно всичко това да се промени. Просто трябва да има воля и характер за работа. Ако някой изяви желание да направи сериозни реформи, е много лесно, защото всичко се знае. Наследството е много тежко по темата пътна безопасност - в контрола на пътя, обучение, пътна инфраструктура и т.н.
