Завръщането на костите на цар Самуил у нас е резултат от дълга културна дипломация и преговори с Гърция. „Възприемам това като един знаменателен ден за нас, тъй като ние нямаме със сигурност нито един средновековен владетел, чиито тленни останки да почиват в България до момента”, заяви историкът проф. Александър Николов в специалното студио на NOVA „Самуил: Завръщането на българския цар”.
Процесът по връщането на останките е бил пазен в тайна дори от академичната общност у нас. Според проф. Николов преговорите са се водили в доста секретен вид, но резултатът от тях е категоричен знак за възходящото развитие в отношенията между България и Гърция.
„Това е наистина един красив жест и от наша, и от тяхна страна. Инициативата е резултат от дълги преговори и, разбира се, има и елемент на известна сделка, което е нормално в културната дипломация. Тя е потвърждение за възходящото развитие на нашите отношения с Гърция, което е едно от най-хубавите неща, които се случиха след влизането ни в Европейския съюз”, коментира проф. Николов.
Заедно с мощите на цар Самуил, в страната ни пристигат и други артефакти, предоставени от гръцката страна.
„Със сигурност това са впечатляващи предмети – църковна утвар, мощехранителници, кръстове и части от икони”, обясни археологът гл. асистент Методи Златков. Той беше категоричен, че България разполага с достатъчно квалифицирани специалисти, които да извършат нужните антропологични и лабораторни анализи на костните останки. „Надявам се, че ще бъдат осигурени и финансирани всички възможности, за да бъдат направени най-съвременните изследвания от български и чуждестранни учени”, допълни експертът.
По думите на професор Николов изборът София да бъде мястото, където ще бъдат положени тленните останки на българския цар, не е случаен и има своята историческа обосновка. „София е едно абсолютно подходящо място, ако човек познава историята на Самуиловата династия. Средец тогава играе много важна роля, както и крепостите около него в отбраната на българското царство”, посочи историкът.
Двамата учени бяха единодушни, че цар Самуил е безспорен символ на българския дух и непримиримост. „Това е владетел, който е водил дългогодишна политика на борба и на неотстъпчивост над 40 години. И то в един период, в който ситуацията е доста негативна, защото срещу нас се изправя Византия, която тогава е в една от най-добрите си форми”, завърши гл. асистент Методи Златков.
⇒ Историческият прочит и отношенията със Северна Македония
Експертите коментираха и дали историческото събитие ще се отрази на отношенията ни със Северна Македония и споровете около общата ни история.
Според проф. Николов българските учебници стъпват обективно върху историческите извори, докато съседите ни имат право на свой прочит, но не в ущърб на българската история.
По думите му на неофициално ниво между хората от двете страни няма сериозно разделение, но политическата реалност е различна. „На ниво политика и естаблишмънт там има един много сериозен отпор срещу сближаването между двете страни. В България също има хора, които профитират от тези по-студени отношения. Струва ми се, че това събитие при правилна интерпретация и при толерантност от наша страна може да послужи като един мост за бъдещо сближаване”, допълни проф. Николов.
От своя страна археологът Методи Златков призова фокусът да остане върху значимостта на акта за нашата държава. „Трябва да го гледаме основно от наша гледна точка – че това е изключително важно за България в момента. Как го приемат в Северна Македония, си е тяхно право”, обобщи той.
