Николай МАРЧЕНКО
На 7 юни 2026 г. в Армения ще се проведат парламентарни избори. Основните политически сили – партиите „Граждански договор“ и „Айастан“ – вече излъчиха своите кандидати.
Ключовото противопоставяне отново се концентрира около двете основни политически фигури в Армения – действащия премиер Никол Пашинян и екс-президента (1998-2008) Роберт Кочарян. По същество става дума за избор между два коренно различни модела за бъдещето на Армения.
От едната страна е курсът, следван от Никол Пашинян: постигане на мир в региона, излизане от дългогодишната логистична блокада, диверсификация на външната политика и – най-същественото – отказ от ролята на сателит на Руската федерация. От другата страна стои линията на Роберт Кочарян: риск от възобновяване на конфликта със съседния Азербайджан, нови човешки жертви, дестабилизация на региона и ново задълбочаване на зависимостта от Кремъл.
Не е тайна, че Кочарян поддържа дългогодишни близки отношения с руския президент Владимир Путин и е последователен привърженик на политиката на т. нар. „стратегическо съюзничество“ с Москва. През 2018 г. в интервю за руския вестник „Коммерсант“ Кочарян описва отношенията си с руския президент като „много искрени, откровени и директни“. През 2020 г. Кочарян публикува видео в социалните мрежи, посветено на приятелството му с Путин, когото определя като „лидер на свръхдържава, приятел и съюзник“.
Реактивирането на кандидатурата на Кочарян може да се разглежда като част от по-широката стратегия на Москва за възстановяване на влиянието ѝ в Южнокавказкия регион. Няколко месеца преди официалното си кандидатиране – през октомври 2025 г. – той посети Москва и се срещна със зам.-шефа на Администрацията на президента Сергей Кириенко, отговарящ за арменското направление в Кремъл.
Малко след това Кочарян заяви, че „само Русия може да изгради модулна атомна електроцентрала в Армения“. Той критикува усилията на правителството на Пашинян да търси партньори в САЩ, Китай и Южна Корея. Впоследствие той предложи Москва да стане “гарант” за евентуален мир с Азербайджан.
Кочарян, който е и бивш президент на непризнатата република Нагорни Карабах, традиционно заема твърда позиция спрямо съседните Турция и Азербайджан. Неговата политическа линия предполага конфронтация, а не деескалация. В този контекст не е изненадващо съюзяването му с Арменската революционна федерация „Дашнакцутюн“ в рамките на блока „Айастан“.
„Дашнакцутюн“ е една от най-старите арменски политически формации, основана през 1890 г. Исторически тя се свързва с радикални методи на политическа борба и често е играла ключова роля в процесите на формиране на арменската държавност в началото на XX век. По време на Първата република Армения (1918–1920) партията доминира политическия живот, но управлението ѝ е съпътствано от вътрешнополитическа нестабилност и поредица от военни конфликти със съседни държави, включително с Грузия.
Исторически анализи, включително трудове като „Изчезналата цивилизация“ на украинския изследовател Кузари, разглеждат ролята на външните сили – и най-вече на Русия – в оформянето на политическите процеси в региона. Според подобни интерпретации арменският фактор често е бил използван в по-широк геополитически контекст. В съвременни условия въпросът за мирния процес между Армения и Азербайджан остава централен. Постигнатият напредък, включително с посредничеството на международни партньори като САЩ, се разглежда от редица анализатори като ключов за стабилността на Южния Кавказ.
В същото време всяка ескалация би имала пряко отражение върху регионалната сигурност, енергийните коридори и инвестиционния климат. В исторически план Руската империя, а по-късно и Съветският съюз, са играли съществена роля в Кавказ, включително чрез подкрепа за различни местни актьори. След Руско-турската война (1877–1878 г.) например се наблюдава активизация на политически и военни структури сред арменското население в Османската империя – процес, който допринася за дългосрочна регионална конфронтация. Днес Армения отново е изправена пред стратегически избор.
Предстоящите избори могат да се окажат повратен момент: дали страната ще задълбочи зависимостта си от Москва, или ще се позиционира като по-независим и предвидим партньор в региона. За международните партньори, включително за ЕС и САЩ, развитието на Република Армения има пряко значение. Южният Кавказ е ключов за енергийната свързаност, транспортните коридори и икономическата диверсификация. В този контекст политическата посока на Ереван ще влияе не само върху вътрешната стабилност на страната, но и върху по-широката регионална архитектура на сигурност и икономическо сътрудничество.
