Близо 64 000 българи са избрали да напуснат пазара на труда до една година преди навършване на официалната възраст, съгласявайки се на пожизнено по-ниски доходи. Възможността за ранно пенсиониране при наличие на достатъчно стаж се превръща в устойчив тренд у нас, макар да носи финансова санкция от 0,4% за всеки недостигащ месец. При оттегляне точно година по-рано, пенсията се реже с 4,8%, като това намаление не отпада дори след достигане на редовната пенсионна възраст.
Официалната статистика към април тази година отчита точно 63 186 българи с намалена пенсия. За сравнение, през миналата година те са били малко над 60 000, а през 2024 година – 50 713, пише вестник "24 часа".
Истинският скок обаче се вижда при съпоставка с пандемичната 2020 година, когато от опцията са се възползвали едва 20 801 души. Самото правило влезе в сила през 2016 година със скромните 2059 кандидати.
Основните причини за масовото ранно пенсиониране са свързани със здравословни проблеми, умора от работата и ежегодното вдигане на изискванията за стаж и възраст. Немалка част от хората прибягват до този ход и заради страх, че преминаване на по-ниско платена позиция в края на кариерата им ще срине размера на бъдещите им доходи.
Въпреки санкцията, хората с предсрочни пенсии получават средно 555,78 евро – сума, която надхвърля средната пенсия за стаж и възраст към април (467,43 евро). Ако изчисленият прогнозен размер е 1200 евро, намалението за пълни 12 месеца възлиза на 57,60 евро, оставяйки лицето с 1142,40 евро месечно.
От възможността се възползват предимно жени – над 37 000 спрямо малко над 26 000 мъже. Средната сума при пенсионерките е 505,82 евро, докато при силния пол достига 626,63 евро.
Географското разпределение също показва ясни диспропорции. Най-много ранни пенсионери има в София (6738 души), където средният размер на възнаграждението е най-висок – 758,85 евро. Плътно след столицата се нарежда Пловдив с 6461 души, а в топ три влиза и Бургас с 4510. За контраст, в градове като Силистра, Видин и Враца бройката варира между 550 и 700 души.
Интересен детайл е, че общо 78 българи са предпочели да излязат в почивка година по-рано, защото доходите им така или иначе са отрязани от законовия таван на пенсиите от 1738,40 евро. Същевременно над 5100 души със санкция вземат над 1000 евро, докато 11 605 души са на абсолютния минимум от 322,37 евро.
Преди четири години казусът с пожизненото орязване стигна и до Конституционния съд. Тогава магистратите бяха категорични, че мярката не нарушава законите. В мотивите си те записаха: „получаването на пенсия в намален размер при упражнено право на по-ранно пенсиониране е оправдано от солидарния характер на системата на обществено осигуряване“.
Според съдиите, намалението е въпрос на личен избор при предварително известни последици, а по-малките месечни суми се компенсират от факта, че хората получават до 12 пенсии повече в аванс. Премахването на санкцията би облагодетелствало несправедливо една група граждани за сметка на останалите в системата.
Паралелно с това, от 1 април започна и служебното преизчисляване на доходите на 355 000 работещи пенсионери. Процесът обхваща само трудовите пенсии и отчита допълнително положения осигурителен стаж след първоначалното пенсиониране. Експертите на НОИ напомнят, че ако действителният размер на пенсията остане под минималния праг от 346,87 евро (който влиза в сила след 1 юли), лицата няма да усетят реално увеличение в джоба си.
От днес стартира и изплащането на великденските добавки за над 1,6 милиона възрастни българи. Пенсионерите с доходи до 390,63 евро получават по 50 евро бонус. Онези, чиито пари варират между 390,64 и 620,20 евро (размера на минималната заплата), ще вземат по 20 евро допълнително. Мярката ще струва на бюджета близо 58 милиона евро.
