Комисията по труда, демографската и социалната политика в Народното събрание прие на първо гласуване промени в Кодекса на труда, регламентиращи общи принципи и възможни инициативи, които държавата и социалните партньори да предприемат за насърчаване на колективното трудово договаряне. С измененията в българското законодателство се въвеждат изискванията на чл. 4 на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
„Колективното договаряне е в основата на съвременните трудови отношения и важен механизъм за подобряване на условията на труд. То осигурява възможност за адаптирането им към променящите се обществено-икономически условия, включително за гарантиране адекватността на работните заплати“, подчерта министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Тя припомни, че в периода 2011 – 2024 г. се наблюдава низходяща тенденция в броя на действащите колективни трудови договори в България. Основната причина за това е промяната в структурата на пазара на труда и увеличения брой на микро- и малките предприятия, в които рядко се сключват колективни трудови договори. Затова с промените се поставя акцент върху колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш, където в преговорите участват отраслови и браншови организации, които обединяват работодатели с различна големина и синдикални организации.
С промените в Кодекса на труда се създава ново правомощие на Главната инспекция на труда, която ще извършва контрол за изпълнението на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище. В същото време се въвежда изискване за признаване на националната представителност на работодателски и синдикални организации, в чиито устави следва да бъде предвидено участие в тристранното сътрудничество и насърчаване на членовете им за участие в колективното договаряне.
Министър Ефремова припомни, че промените са изработени от работна група в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), в която са участвали и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Това е отнело над две години. „През цялото време МТСП търсеше баланса между двата интереса – на работниците и служителите и на работодателите, за да намери най-правилните и най-оптималните решения“, коментира социалният министър.
