България е сред държавите с най-силно поскъпване на продукцията на индустрията в Европейския съюз, пише БГНЕС.
През август 2026 г. цените на производител са нараснали с 3,3% спрямо юли, което поставя страната заедно с Естония начело на месечната класация. На годишна основа увеличението в България достига 16.8%, като по този показател страната е втора в ЕС след Ирландия.
Данните са от първата оценка на „Евростат“, статистическата служба на Европейския съюз. Те очертават осезаемо по-силна динамика на производствените цени в България в сравнение със средните темпове за европейската икономика.
През август индустриалните цени в еврозоната са се увеличили с 1,9% спрямо юли, а в ЕС също с 1,9%. Месец по-рано ръстът е бил съответно 1,6% за еврозоната и 1,4% за Европейския съюз.
Основният двигател на месечното поскъпване е енергетиката. В еврозоната цените в този сегмент са нараснали с 5,6%, а в ЕС с 5,5%. При междинните стоки увеличението е съответно 0,4% и 0,4%, при капиталовите стоки 0,2% и 0,2%, при трайните потребителски стоки 0,4% и 0,3%, а при нетрайните потребителски стоки 0.1% в еврозоната и 0.2% в ЕС. Цените в индустрията без енергетиката са се увеличили с 0,2% и в двете зони.
Между отделните държави разликите са значителни. Цените на производител са се повишили във всички страни членки, като най-големите месечни увеличения са регистрирани в България и Естония, по 3,3%, следвани от Италия с 3,1% и Дания с 3,0%.
Годишната картина е още по-показателна. Между август 2025 г. и август 2026 г. индустриалните цени са нараснали с 8.2% в еврозоната и с 8.0% в ЕС. При България ръстът от 16.8% е повече от два пъти над средния за Съюза.
Най-съществен принос за общото поскъпване в европейски мащаб отново има енергетиката. В еврозоната цените на енергията са се увеличили с 21.0% за година, а в ЕС с 20.7%. При междинните стоки ръстът е съответно 6.8% и 6.5%, при капиталовите стоки 2.6% и 2.4%, а при трайните потребителски стоки 3.4% и 3.2%. При нетрайните потребителски стоки се отчита спад от 0.8% в еврозоната и 0.7% в ЕС.
Годишните данни показват и силно разминаване между държавите. Най-голямо увеличение на цените на производител е отчетено в Ирландия с 17,1%, следвана от България с 16,8% и Литва с 14,6%. Люксембург е единствената страна, в която е регистриран спад, от 7.9%.
Тези стойности поставят България в необичайна позиция в европейската индустриална картина. Докато за ЕС и еврозоната динамиката се определя до голяма степен от енергийния компонент, българската промишленост се намира сред секторите и икономиките, в които общото увеличение на производствените цени е особено силно. Данните на Евростат очертават тенденция, която има пряко значение както за разходите на бизнеса, така и за цените по веригата от производството до крайния потребител.
