Когато една компания се нуждае от набиране на средства, тя обикновено може или да продаде акции, или да продаде облигации. Тази седмица Google пое по пътя на облигациите, пише в свои аналитичен материал CNN. Но изборът да се включи т.нар. вековна облигация предизвика недоумение по няколко причини.
На 10 февруари технологичният гигант издаде изключително рядка корпоративна облигация, която падежира след 100 години, част от многомилиардна поредица от заеми, които компанията предприема, за да подхранва амбициите си за развитие на изкуствения интелект.
Google - публична компания с близо 4 трилиона долара и над 73 млрд. USD свободен паричен поток годишно, се обръща към дълговите пазари, за да набере още повече парични средства. Това е така, защото дори 126-те млрд. USD налични пари на Google започват да изглеждат доста нищожни, когато компанията казва, че планира да удвои разходите си за изкуствен интелект тази година - до внушителните 185 млрд. USD.
Стогодишните облигации са изключително редки
Компаниите обикновено не пускат такива изключително дългосрочни облигации, защото те не са склонни да съществуват вечно. Хората също така не са склонни да живеят толкова дълго или да се наслаждават много на живота си. Ако сте редовен инвеститор, който купува стогодишна облигация на Google днес, няма да можете да я видите да "узрява", камо ли да правите каквото и да било с нея. В края на краищата не можете да я вземете със себе си.
Но стогодишните облигации имат повече смисъл за институции като университетски фондове или правителства, от които се очаква да съществуват поколения наред.
Не е нечувано една компания да ги емитира, но не е често срещано. И не винаги е работило добре за тези, които са го направили.
Проблем с прекомерната самоувереност
IBM емитира своите 100-годишни облигации през 1996 г., когато господството им на технологичната сцена не е било под въпрос. Но почти веднага след това, агресивни конкуренти като Microsoft и Apple се появиха, за да отслабнат статута на лидер на пазара на IBM.
Друга икона на 90-те - Джей Си Пени, продаде 500 млн. USD от своите вековни облигации през 1997 г., само за да бъдат продадени тези облигации за стотинки 23 години по-късно, когато търговецът на дребно обяви фалит.
Последната американска компания, която емитира този вид дълг, беше Motorola през 1997 г.
„В началото на 1997 г. Motorola беше сред 25-те най-големи корпорации по пазарна капитализация и 25-те най-големи приходи в Америка“, написа в Twitter инвеститорът Майкъл Бъри, известен с „Big Short“, в понеделник. „Корпоративната марка Motorola през 1997 г. беше класирана на първо място в САЩ, пред Microsoft... Днес Motorola е 232-рата по големина пазарна капитализация с продажби само за 11 млрд. USD“.
Това е сравнително малък пазар
Има пазар за тези 100-годишни облигации, но той не е огромен. Те наистина имат смисъл само за институционални инвеститори на високо ниво, като животозастрахователни компании и пенсионни фондове, които имат дългосрочни задължения за покриване.
Засега, поне, изглежда, че пазарът е повече от готов да отпусне на Alphabet известен кредит. И под известен кредит се предвид голям брой: Компанията е набрала близо 32 млрд. USD за по-малко от 24 часа, според аг. Bloomberg, която първа съобщи за предлагането на 100-годишни облигации. Alphabet продаде дълг, деноминиран в британски паунди и швейцарски франкове, във вторник, след продажба на дълг за 20 млрд. USD в САЩ предния ден. 100-годишната облигация беше почти 10 пъти „презаписана“, което означава, че търсенето от страна на инвеститорите далеч надхвърли предлагането.
Google има някои уникални характеристики, които работят в нейна полза. Не на последно място: компанията на практика се превърна в санкциониран от правителството монопол, след съдебно решение от миналата година, което заяви, че макар Google да нарушава антитръстовите закони, не би трябвало да променя фундаментално своя бизнес модел.
„Ако ще давате пари назаем на някого за 100 години, доказан монопол вероятно не е лошо място, където да отидете“, казват анализатори.
