Ако държавата продължи да стои отстрани, „справедливият преход“ в Стара Загора рискува да се превърне в тежък социален удар. Именно с това предупреждение премина посещението на евродепутата от БСП Цветелина Пенкова в Стара Загора и Раднево - регион, в който енергетиката не е просто част от икономиката, а основа на целия обществен и трудов живот.
Заедно с нея в срещите участваха Иван Кръстев - водач на листата на „БСП - Обединена левица“ за 27-и МИР Стара Загора, доц. д-р Наталия Киселова - втора в листата, Златина Иванова - шеста, Христофор Маринов - осми, както и заместник-кметът на община Раднево Красимир Куртев. Присъствието им не остана в рамките на формална кампания: срещите с граждани, с работещи в енергийния сектор, с млади хора и с представители на местната общност очертаха една тревожна, но пределно ясна картина, хората не чуват в думата „преход“ обещание за развитие, а заплаха за работата, доходите и бъдещето си.
Иван Кръстев също акцентира върху необходимостта от ясни решения за региона. „Хората в Стара Загора не искат обещания, а сигурност – за работата си, за доходите си и за бъдещето на семействата си. Това означава конкретен план и отговорност от страна на държавата“, заяви той.
Точно това придаде и особена тежест на разговорите в региона. За хората в Стара Загора и Раднево комплексът „Марица-изток“ не е абстрактен енергиен обект, а гръбнакът на местния поминък. Всяка неяснота около неговото бъдеще се усеща не на експертно ниво, а в домовете на хиляди семейства, за които въпросът е не как изглежда следващата стратегия, а ще има ли работа, ще има ли доходи и ще има ли причина младите да останат. Именно затова още в началото на посещението Пенкова очерта най-острата линия на спора: „Не може да има справедлив преход, ако държавата отсъства, а хората плащат цената. Това не е реформа – това е отказ от отговорност.“
По думите ѝ най-големият проблем днес не е самата промяна, а липсата на държавна воля тя да бъде управлявана. В Стара Загора не говорят за бъдещето на енергетиката като за теоретичен дебат между пазари и срокове, а като за въпрос на оцеляване на региона. Затова и позицията, заявена от Пенкова, беше пределно категорична - държавата трябва да поеме активна роля и да влезе като собственик в ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“, за да гарантира не само енергийната сигурност на страната, но и социалната стабилност на хората, които десетилетия са носили тежестта на българската енергетика.
„Когато говорим за „Марица-изток“, не говорим за мощности и мегавати, а за хиляди семейства. Това е гръбнакът на региона и държавата е длъжна да го защити“, подчерта тя.
„Няма как да оставим стратегически сектор на самотек и после да се чудим защо хората губят доверие. Държавата трябва да застане зад тези предприятия - с ясни решения, с участие и с отговорност.“
Срещите в Стара Загора и Раднево показаха още нещо съществено – тревогата в региона отдавна не се изчерпва само с работните места в енергетиката. В разговорите с хората неизбежно излизаха въпросите за цените, за социалната сигурност, за поскъпването на живота и за това какво бъдеще остава за младите, ако липсват реални перспективи за развитие. Именно тук посещението придоби и по-широк политически смисъл - отвъд конкретния казус с ТЕЦ-овете, то постави въпроса каква държава искаме: държава, която наблюдава отстрани, или държава, която носи отговорност за хората. И затова неслучайно в разговорите изплува и една друга, все по-силна обществена тревога – несигурността, породена от войните и нестабилността в международната среда.
Пенкова свърза тези теми по начин, който хората в региона ясно разбират: „Хората не се страхуват само, че ще загубят работата си. Страхуват се за бъдещето на децата си. Мирът не е абстрактна дума, той е условието да има работа, доходи и нормален живот. Без него няма сигурност - нито икономическа, нито човешка.“
Срещите в Стара Загора и Раднево показаха ясно позицията, която „БСП - Обединена левица“ поставя в центъра на своята политика – държавата трябва да застане зад българската енергетика, зад работещите хора и зад регионите, които десетилетия носят тежестта на националната сигурност. Защитата на „Марица-изток“, гаранциите за работните места и доходите, както и активната роля на държавата не са просто управленски решения, а въпрос на социална справедливост и национална отговорност. Защото без мир, сигурност и уважение към труда няма как да има бъдеще нито за региона, нито за страната.
