Тема: Съветите на специалиста

632

Не „суперхрана“, а цялостното меню е важно за стареенето

  • здравословно стареене - 
  • средиземноморска диета - 
  • хранене - 
  • фолат - 
  • биомаркери

Проучване сред 1769 души свързва средиземноморския и други качествени хранителни модели с по-благоприятни кръвни показатели при възрастни хора

Не „суперхрана“, а цялостното меню е важно за стареенето - 1
Снимка: Shutterstock
Милен Ганев Милен Ганев Главен редактор във Fakti.bg

Една отделна „суперхрана“ не е достатъчна, за да забави стареенето. По-важно е цялостното качество на храненето и доколко то ограничава процесите, свързани с възпалението в организма. Това показва проучване сред 1769 души на възраст 60 и повече години, живеещи в Стокхолм, Швеция.

Резултатите са публикувани в списание BMC Medicine. Автори са Рейчъл Ан Да Коста, докторант в Центъра за изследване на стареенето, и Адриан Карбальо Касла, постдокторант по гериатрична епидемиология в Каролинския институт.

Какво е изследвано

Участниците са попълнили подробни въпросници за храненето си през предходната година. Изследователите не са търсили ефекта на един витамин или на конкретен продукт, а са сравнили три хранителни модела.

Първият е свързан със средиземноморския начин на хранене, който включва повече растителни храни, пълнозърнести продукти и риба. Вторият оценява общото качество на менюто, като насърчава плодовете, зеленчуците, ядките, бобовите растения и ограничава преработеното и червеното месо, подсладените напитки и трансмазнините. Третият модел измерва възпалителния потенциал на храната.

След това са анализирани 54 кръвни биомаркера, свързани с метаболизма, възпалението, съдовото и мозъчното здраве. В изчисленията са отчетени и фактори като възраст, пол, социално-икономически статус, физическа активност и тютюнопушене.

Фолатът и GDF-15 се открояват

Хората, чието хранене е оценено като по-качествено, имат по-благоприятни профили на кръвните показатели. Два биомаркера са свързани и с трите изследвани модела.

Първият е фолатът – витамин от група B, който организмът не произвежда сам. Той участва в образуването на червени кръвни клетки, производството на ДНК и обновяването на клетките. По-високите му нива при хората с по-добро хранене съответстват на по-честата консумация на тъмнозелени листни зеленчуци, плодове и бобови растения.

Вторият показател е GDF-15 – протеин, който се отделя при клетъчен стрес, тъканно увреждане, възпаление или клетъчна смърт. Нивата му обикновено се повишават с възрастта и при хронични заболявания. В изследването по-здравословните хранителни модели са свързани с по-ниски стойности на този протеин.

Храненето с по-нисък възпалителен потенциал е свързано с най-широк набор от благоприятни биомаркери – общо шест. Те са свързани с регулирането на кръвната захар, апетита, както и с функциите на черния дроб, костите и имунната система.

Какви са ограниченията

Проучването не доказва, че определена диета директно причинява промени в кръвните показатели. Храненето и биомаркерите са измерени в един и същи момент, а данните за храната са предоставени от самите участници.

Освен това изследваните хора са сравнително здрави и добре образовани и живеят в един град. Затова резултатите не могат автоматично да се пренасят върху всички възрастни хора. Изводът на авторите е свързан с устойчивия хранителен модел като цяло, а не с отделен продукт или с краткотрайна промяна в менюто.

Източници: independent.co.uk

Швеция
Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 1 от 2 гласа.

Свързани новини