Екип от учени съобщи за значителен напредък в експерименталното третиране на Синдром на Даун, след като в лабораторни условия успява да „заглуши“ допълнителното копие на 21-вата хромозома чрез комбиниран подход, включващ технологията CRISPR и естествен механизъм за клетъчна регулация.
Синдромът на Даун, известен още като тризомия 21, възниква при наличие на трето копие на 21-вата хромозома и е свързан с характерни когнитивни затруднения, забавено развитие и повишен риск от съпътстващи заболявания, включително ранна форма на Болест на Алцхаймер. До момента медицинските подходи са насочени основно към подкрепа и управление на симптомите, без възможност за въздействие върху първопричината.
Новото изследване, проведено в Beth Israel Deaconess Medical Center, използва механизъм, наблюдаван в човешката биология – процесът на инактивация на една от X-хромозомите при жените. В този процес ключова роля играе генът XIST, който „изключва“ една от хромозомите, за да се запази генетичният баланс.
Изследователите прилагат CRISPR, за да въведат XIST в допълнителното копие на 21-вата хромозома в засегнати човешки клетки. В резултат тази хромозома се деактивира функционално и спира да произвежда излишни генетични сигнали, които стоят в основата на състоянието.
Методът представлява съществено подобрение спрямо предходни опити. Данните показват ефективност между 20 и 40 процента в различни клетъчни линии – значително по-висок резултат в сравнение с по-ранни експериментални подходи, при които обхватът на засегнатите клетки остава ограничен. Според водещия изследовател д-р Волни Шийн, това преодолява ключова технологична бариера и открива възможност за бъдещо мащабиране на метода.
Съществен аспект на процедурата е прецизният контрол – интервенцията е насочена само към третото копие на хромозомата, без да засяга останалите две, които са необходими за нормалното функциониране на клетките. Това минимизира риска от нежелани генетични ефекти и подчертава потенциала на т.нар. хромозомна терапия.
Следващите етапи на изследването включват изпитвания върху животински модели с цел да се установи оптималният момент за интервенция, включително възможността тя да се прилага още в пренатален етап. Паралелно се изследва дали частичното деактивиране на допълнителната хромозома би било достатъчно за значимо подобрение на когнитивните функции и общото здравословно състояние.
Допълнителни проучвания в областта показват, че дори съкратени версии на XIST могат да бъдат функционални, което би улеснило доставянето на терапията до труднодостъпни тъкани като мозъка – ключов фактор за клиничното приложение.
Според оценки на международни здравни организации, продължителността на живота при хора със синдром на Даун вече достига средно около 60 години благодарение на подобрените медицински грижи. Новите генетични подходи имат потенциала да надградят този напредък, като адресират директно биологичната основа на състоянието.
Резултатите от изследването, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, се разглеждат като важна стъпка към разработването на терапии, които биха могли да превърнат тежки генетични състояния в управляеми. Въпреки че клиничното приложение остава в по-далечна перспектива, данните очертават нова посока в геномната медицина и терапиите, насочени към цели хромозоми.
