Украйна е основната тема във втория ден на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел. Президентът Володимир Зеленски ще разговаря с лидерите на 27-те държави членки за нуждите на страната, включително за защитата на критичната инфраструктура преди зимата.
Европейският съвет посочва, че разговорите ще обхванат продължаването на политическата, финансовата и военната подкрепа за Киев. Лидерите ще обсъдят и напредъка на Украйна по пътя към членство в ЕС, както и последиците от руските хибридни атаки срещу Украйна и държави членки.
Подкрепата за Киев идва на фона на нови спорове
Преди заседанието Зеленски разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По думите на Рюте двамата са обсъдили значението на „енергийното примирие“ и продължаващата подкрепа за Украйна. Киев настоява за допълнителни средства за противовъздушна отбрана и за защита на енергийните обекти.
В Брюксел Зеленски се срещна и с полския премиер Доналд Туск. „Ние не сме просто съседи. Ние сме приятели, на които можем да разчитаме в трудни времена“, заяви Туск. Зеленски му благодари за позицията по санкциите и каза, че не трябва да има стъпки, които помагат на Русия да продължи войната.
Бюджетът за 2028–2034 г. остава без решение
Първият ден на срещата завърши без споразумение по следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС. Дебатът продължи по-дълго от очакваното, а планираната пресконференция беше отменена. Антониу Коща поема преговорите с намерение да представи нов компромисен текст преди специална среща на 26 ноември.
Ирландското председателство предложи бюджет от 1,62 трилиона евро. Сумата е с 141 милиарда евро по-ниска от първоначалното предложение на Европейската комисия. Нетните донори настояват за ограничаване на разходите, докато 17 държави от групата „Приятели на сближаването“ защитават средствата за земеделие и по-бедните региони.
Шведският премиер Улф Кристерсон определи предложението като „твърде голямо и твърде скъпо“ и заяви, че то би увеличило шведската нетна вноска с почти 60 процента. Германският канцлер Фридрих Мерц също предупреди, че държавите членки не могат да си позволят подобни вноски.
„Трябва да постигнем споразумение до края на годината“, заяви Коща. По думите му това е необходимо, за да бъде новият бюджет въведен без прекъсване на финансирането за земеделци, работници, изследователи, предприятия, градове и региони от януари 2028 г.
Енергийните цени разделиха държавите
Енергийните цени бяха другият спорен въпрос през първия ден. Италия и държавите от Вишеградската група настояват въвеждането на новата система за търговия с емисии ETS2 да бъде отложено до 2030 г. Според тях променената ситуация заради войната в Близкия изток налага преразглеждане на сроковете.
Вторият ден ще продължи с разговори за европейската отбрана, сигурността, Близкия изток и миграцията. За бюджета лидерите ще трябва да търсят компромис в следващите седмици, тъй като окончателното решение изисква съгласие между всички държави членки и Европейския парламент.
Източници: apnews.com, euronews.com, eurointegration.com.ua
