Осем месеца преди президентските избори във Франция операциите за руска намеса, насочени срещу кандидати, се засилват, макар засега да остават слабо забележими. В рамките на няколко дни проруски мрежи набелязаха трима официални или потенциални претенденти за Елисейския дворец – Едуар Филип, Рафаел Глюксман и Габриел Атал, съобщава Франс Прес, предаде БТА.
При операциите са използвани фалшиви уебсайтове и документи, „дийпфейк“ видеозаписи, публикации от неидентифицирани профили и материали, имитиращи визуалната идентичност на известни френски медии. Макар че тези кампании са имали ограничен отзвук, френските власти се опасяват, че те са предвестник на далеч по-мащабна намеса с наближаването на вота през 2027 г.
Уебсайт, възпроизвеждащ до най-малката подробност отличителните белези на истинска френска онлайн медия, документи, представени като автентични, и „дийпфейк“ – фалшив видеозапис на разследващия журналист Едуи Пленел. Към всичко това се прибавят фалшиви профили в социалните мрежи, които разпространяват твърдението, че журналистката Леа Саламе се опитва да подкупи медии, за да представят в благоприятна светлина партньора ѝ Рафаел Глюксман като потенциален кандидат за президент.
Нищо от това обаче не е вярно. Фалшивото разкритие е изфабрикувано от начало до край, разказва френското обществено радио „Франс Енфо“.
Глюксман съобщи, че през последните дни държавните служби са го уведомили, че е станал жертва на дезинформационна кампания, организирана от групата „Сторм-1516“, ръководена от ГРУ – руското военно разузнаване.
„Сторм-1516“ е проруска група, добре позната на „Вижином“ (Viginum) – френската държавна служба за наблюдение и защита срещу чужда цифрова намеса. През юли 2026 г. чрез публикации в социалните мрежи тя вече бе набелязала друг кандидат за президент – бившия премиер и лидер на дясноцентристката партия „Хоризонти“ Едуар Филип. В тях бяха отправени неверни твърдения за здравословното му състояние.
Глюксман, който е известен критик на Кремъл, предупреди, че тази атака е само „предвестник на онова, което предстои“, и прогнозира, че кампанията през 2027 г. ще бъде белязана от масирана намеса. Съдебните власти започнаха разследване на дезинформационната операция срещу него.
След Едуар Филип и Рафаел Глюксман дойде ред и на Габриел Атал. На 4 август кандидатът на центристката партия „Ренесанс“ за президентските избори стана обект на дезинформационна кампания, идваща от Русия, посочва в. „Монд“.
При операцията бяха използвани фалшиви репортажи, видеозаписи и първи страници, имитиращи визуалната идентичност на редица френски медии – Ер Еф И, Бе Еф Ем Те Ве, „Франс 24“, Франс прес, „Паризиен“, „Уест Франс“, „Либерасион“ и „Монд“, както и публикации в „Екс“ от неидентифицирани профили. В тях Атал бе представян като човек, който може би страда от болестта на Паркинсон.
Операцията бе засечена от „Вижином“. Службата я приписва „с висока степен на увереност“ на проруската мрежа „Матрьошка“. „Вижином“, която е част от Генералния секретариат за национална отбрана и сигурност, препоръча на кандидатите за президент да не коментират публично подобно съдържание, което често е неправдоподобно и има съвсем слаб отзвук в обществения дебат, за да не му осигуряват допълнителна публичност.
Това не попречи на Атал, който води активна кампания през лятото, да свика спешно пресконференция след публикуването на информацията от „Вижином“.
„Очаквам режимът в Кремъл да продължи да провежда операции за намеса срещу кандидати като мен“, заяви вчера бившият министър-председател пред Бе Еф Ем Те Ве.
„Ако не направим нищо, за да се защитим, изборите може да бъдат опорочени“, предупреди той и в ефира на радио Ер Те Ел. Атал обвини Русия, че иска „да открадне“ президентския вот от французите.
От екипа му твърдят, че са предприели мерки за защита по-рано от неговите конкуренти. „Напуснахме „Телеграм“ и използваме защитено приложение за вътрешна комуникация“, заяви представител на обкръжението му.
Правителството се опасява, че тези операции може да са предвестник на онова, което ще се случи през следващите месеци. Министър-председателят Себастиен Льокорню иска да превърне борбата с чуждата намеса в един от приоритетите на правителството преди изборите.
В края на юли кабинетът представи законопроект за противодействие на дезинформацията и за защита на президентския вот. Сред мерките, които ще бъдат обсъдени в Сената след началото на новия политически сезон, е разширяването на обхвата на съществуващата процедура за спешно съдебно производство срещу фалшивите новини. Целта е да може да се иска бързо премахване на заплашително или подвеждащо съдържание.
Предвиждат се и по-тежки наказания за разпространяване на невярна информация в контекста на избори. Наказанието ще бъде увеличено от една на три години затвор, а глобата – от 15 000 на 45 000 евро. То ще може да достигне шест години лишаване от свобода, когато намесата в изборния процес е извършена „в услуга на интересите на чужда сила, компания или организация“.
Част от левицата обаче смята, че правителството не стига достатъчно далеч и настоява да бъдат взети мерки и срещу чуждестранни платформи като „ТикТок“ и „Екс“.
Глюксман призова френските и европейските власти „да не им трепне ръката“, ако се наложи да санкционират тези социални мрежи. Той припомни подозренията около крайнодесния кандидат Калин Джорджеску на президентските избори в Румъния през 2024 година. След като изненадващо се класира на първо място на първия тур, Джорджеску бе обвинен, че се е възползвал от незаконна кампания в негова подкрепа, организирана от Москва, по-специално в „ТикТок“. Изборите бяха анулирани, а няколко месеца по-късно проевропейският кандидат Никушор Дан спечели повторния вот.
„Срещу „ТикТок“ не бяха наложени никакви санкции“, изрази съжаление Глюксман.
Лидерката на „Еколозите“ Марин Тондьолие отиде още по-далеч. В интервю за в. „Либерасион“ тя предложи достъпът във Франция до социални мрежи като „Екс“ да бъде временно спиран за периода на кампанията при предварително установена намеса.
Заради предложението собственикът на „Екс“ Илон Мъск я обвини в „предателство към Франция“ и призова тя да бъде „накарана да замълчи“.
В началото на юли Мъск определи кандидатурата на Марин Льо Пен, водещата фигура на крайнодесния „Национален сбор“ и фаворитка в социологическите проучвания, като „последната надежда за Франция“.
От политическа гледна точка темата е деликатна за „Национален сбор“ заради предишните връзки на партията с Русия, включително заем, получен от руска банка преди едно десетилетие. През 2025 г. обаче председателят на партията Жордан Бардела втвърди тона си към Москва, определи я като „многоизмерна заплаха“ за Франция и спомена по-специално руската намеса.
„Руската намеса е толкова неефективна и гротескна, че позволява на „жертвите“, които разполагат с всички правомощия да се борят с нея, да си правят пиар“, заяви вчера депутатът от „Национален сбор“ Жан-Филип Танги. Той твърди, че същевременно американската и китайската намеса се развихрят безпрепятствено.
Остава въпросът дали чуждата намеса може действително да повлияе върху избора на гласоподавателите. Нейното въздействие е „трудно за определяне“, заяви преди няколко месеца Лоран Кордоние, директор по научноизследователската дейност във фондация „Декарт“ – институт, специализиран в изследването на дезинформацията. Той направи тази оценка на кръгла маса в Сената, посветена на рисковете от цифрови манипулации преди изборите.
С усъвършенстването на изкуствения интелект за журналистите става все по-трудно да проверяват автентичността на съдържанието, а за слушателите, зрителите и читателите – да различават истината от лъжата, посочва „Франс Енфо“ и призовава аудиторията си за максимална бдителност.
