През последните месеци небето над Русия редовно се огласява от бръмченето на стотици украински безпилотни апарати. Мащабната атака с близо 1000 дрона срещу обекти около Москва демонстрира безпрецедентен технологичен скок за Киев.
Зад кулисите на тази успешна „война на дроновете“ обаче се крие сурова стратегическа реалност: Украйна все още не разполага с балистични ракети собствено производство — дефицит, който оставя армията ѝ без най-разрушителното конвенционално оръжие на съвременния боен терен, алармира задълбочен анализ на The New York Times.
Докато Киев залага на иновациите, Москва методично увеличава производството и употребата на тежко балистично оръжие. Този асиметричен дисбаланс поставя украинската отбрана пред най-тежкото ѝ изпитание от началото на конфликта.
Военните експерти са категорични: дроновете и балистичните ракети играят в напълно различни категории. Макар далекобойните безпилотни апарати на Киев да успяват да пробият руската ПВО, те са сравнително бавни, пренасят ограничени експлозиви и разчитат на изненада.
От друга страна, балистичните ракети — като руските системи Искандер-М и новите платформи със среден обсег Орешник — носят стотици килограми бойни глави. Те се изстрелват високо в атмосферата и падат върху целта с хиперзвукова скорост, задвижвани от гравитацията. Това ги прави почти невъзможни за прехващане без специализирани системи и способни да сриват укрепени военни бункери и ключова инфраструктура за секунди.
Според данни на американското разузнаване, цитирани от изданието, интензивността на руските балистични удари нараства критично - през 2023 г. са изстеляни 74 балистични ракети, а през 2025 г. близо 600. За 2026 г. това темпо предвещава достигането на рекордните 900 балистични удара.
Украйна започна войната със стари съветски тактически системи Точка-У, но техният арсенал е напълно изчерпан от години. В момента Киев е изцяло зависим от доставките на американските балистични ракети ATACMS. Техният брой обаче е силно ограничен (оценява се на под 100 оставащи бройки), а Вашингтон продължава да налага рестрикции за дълбочината на ударите във вътрешността на Русия.
Ситуацията се усложнява и на фронта на противовъздушната отбрана. За да неутрализира балистична заплаха, Украйна се нуждае от американските системи Patriot. Глобалният капацитет за производство на ракети-прехващачи за тях обаче е твърде нисък — за изминалата година компанията Lockheed Martin е произвела общо едва 620 броя за целия свят. При текущото темпо на руските атаки, защитата на украинското небе се превръща в логистична невъзможност.
Притиснат до стената, Киев форсира собствената си ракетна програма, развиваща се по три основни направления. Проектът „Сапсан“ (Гром-2) е голямата надежда на украинския държавен ВПК — оперативно-тактическа балистична ракета с обсег между 300 и 500 км. Макар официални лица да обявиха преминаване към серийно производство, The New York Times отбелязва, че проектът се бави заради постоянните руски удари по производствените бази на бюрото „Южное“ в Днипро.Проектите FP-7 и FP-9:
Тъй като тежката държавна индустрия е под обстрел, частната компания Fire Point Rocket Technology разработва по-евтини алтернативи. Те използват корпуси от стари съветски зенитни ракети (като С-300), модифицирани със западна електроника за балистични удари по земни цели.Европейският спасителен пояс.
Киев активно търси партньорства извън САЩ, за да заобиколи ограниченията. Сключени са споразумения с Германия за съвместна противоракетна отбрана и с Великобритания за финансиране на евтини далекобойни оръжия по проекта Brakestop.
Технологичният гений на Украйна в производството на дронове успя да балансира силите на фронта, но не може да спечели войната на изтощение по въздух. Без собствена, масово произвеждана балистична ракета или драматична промяна в обема на западната помощ, Киев ще остане в дефанзивна позиция срещу най-разрушителния компонент от руския арсенал.
