За първи път от 2023 г. насам участниците в срещата на върха на ЕС успяха единодушно да приемат декларация за Украйна, която преди това беше блокирана от унгарския премиер Виктор Орбан, съобщи ТАСС.
Документът съдържа 18 точки и по същество повтаря набора от изисквания към Русия, както и обещания към Украйна, отправени от лидерите на ЕС през последните две години. На всички предишни срещи на върха подобни декларации бяха публикувани с отбелязването, че са „активно подкрепени“ от 25 или 26 от 27-те страни от ЕС.
Сега, след смяната на ръководството в Будапеща и отпускането от Европейската комисия на 16,4 милиарда евро за Унгария, замразени като част от мерките за натиск срещу нея по време на управлението на Орбан, срещата на върха прие за първи път пълна окончателна декларация за Украйна. Съдържанието ѝ остана практически непроменено. На Киев бяха обещани средства и оръжия за продължаване на войната, морална и политическа подкрепа, помощ в енергийните доставки и възстановяването на критична инфраструктура, както и гаранции за сигурност и разполагане на военни мисии в случай на прекратяване на военните действия.
Освен това ЕС обяви разработването на нови антируски ограничения, призова за бързо приемане на вече подготвения 21-ви пакет и обеща да се бори с танкери, заподозрени в превоз на руски петрол „по целия маршрут, чак до пристанищата на местоназначение“. Документът съдържа и пореден призив към Русия да обяви безусловно и незабавно прекратяване на огъня.
Въпреки разгорещения обществен дебат в европейските столици през последните месеци, участниците в срещата не взеха реални решения относно евентуална подготовка за преговори с Русия. Вместо това те се съсредоточиха върху мерки за разширяване на производството на оръжие в Европа и доставките му на Украйна за продължаване на военните операции.
Заключителните изявления на срещата на върха на ЕС не са изпълнителни документи, но те определят насоките за бъдещи икономически и политически решения от секторните министерски съвети.
Лидерите на Европейския съюз реагираха разнопосочно на опита на председателя на Европейския съвет Антонио Коща да отвори дипломатически канали с Русия с оглед на евентуални мирни преговори, предаде ДПА, цитирана от БТА.
Източници от германското правителство определиха вчера инициативата като „обида“ след дискусия между лидерите на ЕС в Брюксел. Според тях ходът е бил „некоординиран“ и „непрофесионален“.
Други предупредиха, че моментът не е подходящ за диалог с Русия, докато някои приветстваха инициативата.
„Досега не сме видели никаква истинска готовност от страна на Путин да влезе в сериозни преговори. Оттам започва всичко“, заяви нидерландският премиер Роб Йетен.
„Ние, разбира се, сме готови и отворени да подкрепим всеки опит, който може да бъде направен за постигане на мир и прекратяване на войната в Украйна“, каза испанският премиер Педро Санчес.
Австрийският канцлер Кристиан Щокер изрази сходна позиция. „Винаги съм казвал, че съм за диалог, за отваряне на канали за комуникация, защото всеки мир започва с диалог“, заяви той.
Украинският президент Володимир Зеленски, който участва в срещата на върха на ЕС като гост, каза, че не знае много подробности за дипломатическия контакт.
Представител на ЕС потвърди медийни информации, че през последните седмици е имало кратки контакти на дипломатическо равнище, целящи да бъдат установени канали за комуникация с Москва, но не са се водили същински разговори.
Дипломатическите отношения между Брюксел и Москва са силно обтегнати, откакто Русия първо окупира части от Украйна през 2014 г., и са замразени от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г.
В съвместно изявление се казва, че лидерите на ЕС подкрепят дипломатическите усилия за прекратяване на войната на Русия в Украйна и подчертават готовността на ЕС да засили ангажимента си в това отношение.
„Европа има ключова роля в бъдещо уреждане и е готова да защити интересите си“, се казва в декларацията.
Лидерите на ЕС призовават „Русия да покаже истинска готовност за мир, да се съгласи на пълно, безусловно и незабавно спиране на огъня и да се включи в съдържателни преговори за справедлив и траен мир“.
Зеленски се присъедини към лидерите за брифинг за ситуацията на бойното поле, след като се върна в Брюксел за първи път, откакто най-видният му опонент в ЕС, бившият унгарски премиер Виктор Орбан, беше отстранен от власт по-рано тази година.
Украйна получи нова вълна от подкрепа от ЕС, след като Будапеща вдигна ветото си върху няколко инициативи – от откриването на официални преговори за присъединяване до приемането на заем от 90 милиарда евро (104,5 милиарда долара) за Киев.
Всички 27 лидери на ЕС, събрали се в Брюксел, приеха също единодушно съвместно изявление в подкрепа на Украйна за първи път от повече от година и се договориха да удължат икономическите санкции срещу Русия с 12 месеца вместо с 6 месеца.
По икономическите въпроси лидерите обсъдиха някои от най-належащите предизвикателства пред ЕС, включително отслабващата конкурентоспособност на блока и по-широки глобални теми, като трудните търговски отношения на ЕС с Китай.
Но участниците в Европейския съвет понижиха вчера очакванията за бързо присъединяване на Украйна към блока и потвърдиха, че всяко разширяване трябва да се основава на заслуги, както единодушно се договориха 27-те за първи път от повече от година, отбеляза ЕФЕ.
В текст със заключения, одобрен през първия ден от срещата на върха в Брюксел, лидерите приветстваха откриването миналия понеделник на първия блок от официалните преговори за присъединяването на Украйна и заявиха, че „очакват с интерес откриването на останалите тематични блокове в съответствие с подхода, основан на заслуги“.
В предишен проект на заключенията обаче се подчертаваше откриването на останалите преговорни блокове „възможно най-скоро“.
По този начин държавите членки охладиха възможностите за продължаване на откриването на останалите „клъстери“, за да се постигне напредък в присъединяването на Украйна през лятото, както заявиха председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинският президент Володимир Зеленски при пристигането си на срещата на ЕС, добави ЕФЕ.
Еманюел Макрон изтъкна „поразителния“ капацитет на Украйна за производство на дронове, докато страната оказва съпротива на Русия с „храброст, която смайва“. Той заяви това вчера в интервю за телевизия „Франс 2“, цитиран от БТА, няколко часа след мащабна украинска атака срещу Москва.
„Днес имаме война на дронове и в тази война украинският производствен капацитет е поразителен“, заяви френският президент.
„Украйна се съпротивлява с храброст, способност за иновации и военно производство, които смайват всички още от първия ден“, добави той.
Киев предприе вчера сутринта най-мащабната си атака с дронове срещу Москва от поне 2 години, като предизвика пожари в района около руската столица и наруши работата на основните ѝ летища.
В същото време, докато настъплението на руските сили на украинския фронт се забави значително тази година, преговорите за опит за прекратяване на конфликта остават в задънена улица, отбеляза Франс Прес.
Еманюел Макрон обаче заяви, че на срещата на Г-7 в Евиан, Франция, е имало „истинска промяна“, „истински напредък“, по-специално от страна на Съединените щати.
Доналд Тръмп, който обикновено е резервиран към подкрепата за Киев, действително заяви на тази среща на върха, че Русия „трябва да сключи споразумение“. Той каза също, че Вашингтон може да възстанови санкциите срещу руския петрол, докато цените на суровия петрол спадат след обявяването на споразумение между Иран и Съединените щати.
„Убеден съм, че президентът Тръмп ще вложи повече ангажираност, за да можем колективно да помогнем на Украйна в тези военни усилия [...] да се защитава и да защити територията си“, както и „да окажем по-голям натиск върху Русия, върху икономиката ѝ, и да я върнем на масата на преговорите“, подчерта Еманюел Макрон.
Днес лидерите на ЕС трябва да насочат вниманието си към следващия дългосрочен бюджет на блока за периода от 2028 до 2034 г., който в момента се очаква да бъде в диапазона от 1 трилион до 2 трилиона евро.
