Още докато отбелязваше своята 80-годишнина, Доналд Тръмп побърза да обяви, че между САЩ и Иран е постигнато мирно споразумение. Но голямата новина всъщност е и голямо признание, че Тръмп e загубил тази война, както отбелязват редица американски медии.
Режимът в Техеран спечели
Джей Ди Ванс вече издаде, че споразумението, което ще се подпише този петък в Женева, е „едва страница и половина" и е „много общо". Конкретни обаче са целите, които САЩ не постигнаха в последните близо четири месеца: Режимът в Техеран си остава непокътнат, а властта на аятоласите и особено на Революционната гвардия изглежда бетонирана.
Режимът използва конфликта за вътрешна консолидация и засилване на репресиите. И макар голяма част от флота и авиацията да са унищожени, Иран все още разполага с достатъчно ракети и дронове. В същото време милиарди ще бъдат размразени и ще потекат към страната като част от сделката с Вашингтон, което означава още средства за въоръжаване и подсилване на прокси организации в региона. Една от тях е Хизбула в Ливан, която продължава да се сражава срещу Израел.
Иран ще продължи да инструментализира Ормузкия проток
Размразените авоари няма да са единственият приток на пари. През последните месеци Иран показа как може да използва Ормузкия проток за икономически и политически натиск срещу целия свят. Сега се очаква той да бъде отворен в петък.
Властите в Техеран вече обявиха, че няма да налагат такси за преминаване, но могат да изискват такси за предоставяните услуги. Какви са тези услуги, така и не стана ясно. Международните разпоредби не позволяват на държавите да получат такси за преминаване през естествен воден път. Различна е ситуацията с изкуствени канали като Суецкия и Панамския. Иран обаче вече знае, че географското разположение на страната ѝ позволява да се възползва от Ормузкия проток.
Иран не загуби влияние за разлика от САЩ и Израел
Влиянието на Иран в района също не пострада, дори напротив. Режимът показа, че може да оцелее дори и при масивни атаки от страна на САЩ и Израел - държави, считани за хегемони от голяма част от партньорите на Вашингтон в Близкия изток. Доверието на тези партньори - от ОАЕ до Катар - че САЩ може да ги защитава, изглежда сериозно разклатено след тежките ирански удари в региона.
Нетаняху пък бе принуден от Тръмп да приеме мирното споразумение, без изобщо да участва в договарянето му. Иранците обвързаха слагането на оръжията с преустановяването на сблъсъците в Ливан, а Тръмп настоя пред Нетаняху да не ескалира ситуацията. Междувременно напрежението между тях нарасна. Когато в началото на юни Нетаняху планираше мащабни удари в Бейрут, ядосаният Тръмп му е казал в телефонен разговор: „Ако не бях аз, сега щеше да си в затвора“.
Отстъпление, загуба, капитулация, хюбрис
Тръмп започна тази война с обещанието да сложи край на режима в Техеран, на ядрените му амбиции и балистичната му програма. Режимът обаче още си е там и изглежда стабилен. Балистичната програма - също, а един евентуален напредък по отношение на иранската ядрена програма няма как да задмине постигнатия през 2015 година, който Обама беше договорил с Иран. Тръмп отмени тази сделка през 2018 година и я обяви за „най-лошата в историята".
Отстъпление, загуба, капитулация, хюбрис - това са думите, които повечето американски медии използват в коментарите си за обявеното споразумение. Те сякаш прилягат и на почти всеки американски военен ангажимент в Близкия изток през последните десетилетия. Този път обаче цената е особено висока - след края на войната САЩ ще понесат репутационните щети от провала в тази война, светът ще трябва да плаща икономическите последици, а народът в Иран - да страда под бича на бруталния и все по-радикален режим.
Александър Детев редактор
