Преди три години язовирът "Каховка" в Южна Украйна - един от най-големите в Европа - бе взривен. Москва обвинява Украйна, но журналистическите разследвания сочат, че най-вероятно зад взривяването му стои Русия.
Язовирът беше с дължина 240 км и широчина 20 км на места. При взрива се освободиха над 18 милиарда кубически метра вода, а последствията и до днес са необозрими.
"Там, където беше язовирът, сега има седемметрови дървета", разказва пред АРД украинският биолог Олексий Василюк. "Ако навремето някой ни беше казал, че такъв огромен обект може да се покрие с гора за толкова кратко време, бихме отговорили: такова нещо не е възможно. Но както се видя - явно е."
Екологична катастрофа не настъпи
Украйна се опитва да изследва последствията от катастрофата - екологични, социални и икономически, пише коресподентът на АРД Флориан Келерман. Държавата е ангажирала с това около 40 учени от различни изследователски институти.
Проектът е огромен, казва неговата ръководителка Наталия Озаджа. Същевременно тя подчертава, че най-лошите екологични последствия, очаквани преди три години, не са настъпили. Един от стряскащите сценарий бе свързан с дъното на някогашния язовир. Там в продължение на десетилетия са се трупали частици от тежки метали, които са били отнесени от водата. След това са установени в Черно море като вид тънък слой върху водата.
Учените се опасяваха, че вятърът ще разнесе седиментите, но това не се случило, обяснява Озаджа. Положително отражение дало обстоятелството, че на едно определено тясно място водата от язовира изтичала постепенно, а не изведнъж.
Проблеми с водата - и за пиене, и за напояване
За учените от особена важност са дългосрочните икономически и социални последствия. Южна Украйна има проблеми с водата и язовир "Каховка" беше много важен за местните жители, посочва Озаджа, цитирана от АРД.
"Към 1,8 милиона души се оказаха без питейна вода след катастрофата. Държавата предприе някои мерки, за да намери временни решения - но на редица места това беше вода с по-ниско качество." Засегнат е бил най-вече регионът Кривий Рих, където хората не са можели да разчитат на водата от чешмата и е трябвало да си купуват.
Още по-сериозни са последствията за селското стопанство. В Южна Украйна има плодороден чернозем, но напоителната система е била изцяло съсипана, разказва германската обществена медия. Озаджа добавя, че покрай руската окупация в южната част на Украйна обработваемите земи така и така са по-малко.
Последствия има и за ядрената централа "Запорожие", окупирана от Русия. Тя не може да бъде експлоатирана без охлаждането чрез язовира, затова и реакторите в момента са изключени.
Докато не спре войната, дългосрочно решение няма
За момента дългосрочните решения в засегнатата част на Украйна са неясни, отбелязва АРД. Нуждите от вода биха могли да бъдат покрити от други източници, смята Озаджа, например от друг язовир на Днипро, разположен на североизток. Но за да стане това, ще са необходими инвестиции в нови канали.
Изследователката предлага язовир "Каховка" да бъде възстановен, но в по-малки мащаби. За момента обаче това е немислимо в обозримо бъдеще, тъй като там от двете страни на Днипро една срещу друга са разположени армиите на Украйна и на Русия.
Автор: Флориан Келерман ARD
