Сръбско проправителствено издание "Фонд ИСАК" сериозно атакува досегашния президент, а сега лидер на "Прогресивна България Румен Радев, цитирано от БГНЕС.
Изданието посочва, че победителят от предсрочните парламентарни избори в България и бъдещ премиер на страната Румен Радев редовно забива нож в гърба на Сърбия. Докато бе президент България на пет пъти блокира Сърбия по пътя ѝ към Европейският съюз. Властите в София не спазват правата на "сръбското малцинство в страната", гласят само част от обвиненията към експрезидента.
Още в началото на статията, която е озаглавена "5 български ножа в гърба ни за по-малко от 10 години", авторката Даниела Лукович пита "дали като премиер Радев ще продължи да подлага крак на Сърбия по пътя ѝ към ЕС"?
"Когато трябва да се подложи крак на Сърбия - тук е Радев, досегашен президент, а скоро и премиер на България. Този бивш военен пилот е в политическия живот на България от 2017 г., а за това време София цели пет пъти блокира Сърбия към Европейския съюз с обяснението, че го прави, защото е недоволна от положението на българското малцинство в Сърбия", пише изданието.
Авторката задава и въпросът дали страната трябва да "се пази от български нож в гърба и какво означава за Сърбия победата на Радев на изборите".
На този въпрос отговаря Марко Савкович, старши съветник в "Фонд ИСАК". "Пълната, системна блокада е малко вероятна. По-реалистично е да се появява периодичен натиск, и то около правата на българското малцинство. Радев обявяваше това още по-рано, докато беше президент. Вярвам, че за България, като страна, която наскоро влезе в Еврозоната, е в интерес да се представи като конструктивна членка. Дори когато е блокирала, България не е била предводител. Днес, когато говорим за напредък, говорим за проблеми от друго естество: санкции срещу Русия за едни, върховенство на закона за други, Косово за трети", обясни Савкович.
В края на публикацията се изнася информация от платформата за защита на правата на българското малцинство със забележките отнасящи се до: въвеждане на българския език в системата на образованието, информирането и официалната употреба, промени в закона за изборите с цел по-голямо участие на българското малцинство в политическия живот, извършване на религиозно служение на майчин език и връщане на манастири и църкви на Българската православна църква.
"Допълнителна тежест в отношенията между България и Сърбия създава фактът, че действащите законови решения в България не предвиждат съществуването на национални малцинства и че всички граждани са дефинирани като българи от различен етнически произход, поради което на сърбите в България не са гарантирани тези права", пише още изданието.
