Руският президент Владимир Путин присъди на Академията на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия почетното звание, посветено на организатора на съветската кампания за масови арести и екзекуции Феликс Дзержински.
Решението на Путин да възстанови историческото име на академията е значителен символичен акт, който ясно демонстрира ангажимента на Кремъл да почита репресивния режим от съветската епоха.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).
Оттам припомнят, че на фона на руската агресия срещу Украйна Кремъл засили тези усилия в опит да укрепи контрола си в страната, да мобилизира руското общество за войната и да принуди нелоялните руски граждани и жителите на окупираните украински територии да подкрепят войната.
Владимир Путин удостои Академията на ФСБ с почетното звание "Феликс Дзержински" - името, което тя носеше по времето на Съветския съюз, когато академията функционираше като висше учебно заведение на Съветския комитет за държавна сигурност (КГБ) - предшественика на ФСБ.
Дзержински е известен с организирането на "Червения терор" на болшевишката тайната полиция (ЧК) - кампания на масови арести, изтезания и екзекуции в Съветска Русия след Революцията от 1917 г.
В съответния указ като причина за наградата се посочват "заслугите" на персонала на академията и "изключителният принос на Дзержински за осигуряване на националната сигурност".
Личната подкрепа на Путин за методите на Дзержински за осигуряване на националната сигурност е в съответствие с по-скорошната практика на руските официални лица да подкрепят реториката от сталинската епоха, включително съветските репресивни политики, преследването на руската опозиция и национализацията на руската икономика.
Кремъл продължава да използва отдавна утвърдени лъжливи нарративи, според които украинското правителство потъпква религиозните свободи, като морално оправдание за продължителната си война в Украйна.
На 22 април, по време на прием по повод православния Великден, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че една от военните цели на Русия в Украйна е да защити "честта и достойнството" на руските граждани, включително правото им да използват руския език и да изповядват православната вяра.
Лавров твърди, че Украйна преследва Украинската православна църква - Московска патриаршия (УПЦ МП) от повече от десетилетие и обвинява украинското правителство, че конфискува църкви и "напада" духовенството и енориашите на УПЦ МП.
Кремъл отдавна използва твърденията за предполагаемата дискриминация на руското население, руския език и РПЦ в Украйна като оправдание за нахлуването в Украйна и за продължаващия си отказ да се ангажира с добросъвестни мирни преговори.
Руската православна църква е важен елемент от инструментариума на Москва за хибридна война, особено в усилията на Кремъл да прокарва кремълските нарративи и руската националистическа идеология, за да поддържа и разширява влиянието на Русия в бившите съветски републики и да оправдае своите военни инициативи.
Руската православна църква също така се застъпва за кодифицирането на руска държавна идеология, основана на идеята, че Украйна не би трябвало да съществува.
Освен това Русия се занимава с мащабно преследване на религиозните малцинства, включително православните вярващи, в окупираната Украйна като част от по-широката си кампания, насочена към систематичното унищожаване на независимата украинска национална и религиозна идентичност.
Руските окупационни власти редовно извършват произволни задържания и убийства на украински духовници или религиозни лидери, както и ограбват, оскверняват и умишлено унищожават места за поклонение.
Твърденията на Лавров от 22 април демонстрират непрекъснатия ангажимент на Кремъл към първоначалните му военни цели и незаинтересоваността му от преговори за прекратяване на войната. Тези твърдения обаче се опровергават от реалностите на отношението на Русия към общностите на религиозните малцинства в окупираните райони.
