Белгия е отчела най-големия бюджетен дефицит в еврозоната през 2025 г. според данни на Международния валутен фонд, което засилва натиска върху публичните финанси и усложнява дебата за допълнителни разходи, предаде агенция Белга, цитирана от БТА.
Дефицитът е нараснал с 0,9 процентни пункта до 5,3% от брутния вътрешен продукт, изпреварвайки Франция, където той е спаднал до 5,1%. Средното равнище за еврозоната остава около 3%, съобразено с европейските бюджетни правила.
МВФ не очаква значително подобрение в краткосрочен план. При непроменена политика белгийският дефицит вероятно ще остане над 5% и през 2026-2027 г., което поставя страната сред най-слабо представящите се в еврозоната.
Премиерът Барт де Вевер многократно използва тези данни, за да аргументира ограничените възможности за нови разходи, особено за облекчаване на растящите енергийни разходи за домакинствата и бизнеса.
Тази позиция обаче среща съпротива в управляващата коалиция. Партньорите на Де Вевер от "Реформаторското движение" предупредиха, че може да блокират работата на правителството, ако не бъде постигнато споразумение за целенасочена енергийна подкрепа. Лидерът на партията Жорж-Луи Буше настоява за мерки в подкрепа на домакинствата, превръщайки темата в ключов политически приоритет въпреки ограничения фискален ресурс.
Още няколко партии призовават за целенасочени мерки за подкрепа.
Според изчисления на белгийските власти ще са необходими допълнителни 4,9 милиарда евро под формата на икономии или нови приходи, за да бъдат спазени европейските правила за дефицита.
Ситуацията поставя правителството пред труден избор между фискална дисциплина и социална подкрепа, като същевременно кредитните агенции, включително "Мудис", следят внимателно развитието на бюджетната политика.
