Ели Шараби остава цели 491 дни под земята - в тунелите на Хамас. Оставят го прикован с метална верига и го подлагат на глад и издевателства. "Въпреки това останах човек", споделя той и разказва за своето мъченичество.
Ели Шараби е бил заложник на Хамас в продължение на 491 дни. След като е прекарал толкова време в тунелите на ивицата Газа, 53-годишният мъж сега казва, че обича да гледа морето и да слуша вълните, защото това за него е истинската свобода. “Можехме само да си мечтаем за това, докато бяхме на 50 метра под земята”. Морето му напомня и за брат му Йоси, който също е отвлечен на 7 октомври 2023 г., но умира при въздушен удар, докато е в плен.
Ели Шараби не може да се отърси от спомените за 7 октомври, когато стотици терористи нападат кибуца Беери. Тогава Ели се скрива в убежището в къщата заедно със съпругата си и двете си дъщери - на 13 и 16 години. “Терористите започнаха да стрелят в убежището. Жена ми скочи пред една от дъщерите ни - Ноя. Аз предпазвах Яел с тялото си. Крещяхме им да спрат. Терористът нареди да ме изведат от къщата. Тогава разбрах, че ще ме отвлекат. Погледнах дъщерите си и видях страха в очите им. Опитах се да ги успокоя, казвах им, че ще се върна”.
“Да останеш човек до последно”
Преди да го закарат в Газа, Шараби успял да види повече от 100 терористи в къщите из околността, разказва той пред АРД. Видял ги да подпалват дома на негов приятел, когото убили. „Терористите се смееха и се снимаха“, разказва той..
Докато бил в плен, Шараби казва, че решил, че “ако нещо може да го убие, то това ще е гладът”. Понякога му давали чиния с макарони, но после трябвало да чака по 24 часа до следващото хранене. “Броях си всяко зрънце ориз. Споделях храната с другите заложници. Когато знаеш, че ще умреш, искаш поне да останеш човек до последно и да си добър с приятелите си”, казва мъжът. Месец след отвличането, Ели Шараби бил отведен в един от тунелите на Хамас, където срещнал други заложници - например Херш Голдберг Полин и Ори Данино, които после били застреляни. Те си помагали взаимно, за да оцелеят, и си разпределяли храната.
Страхът бил там непрестанно
Шараби смятал, че е важно да има дисциплина и да спазват някакви рутинни правила. Затова сутрин се молели, а по обяд се опитвали да се хранят. Въпреки че е бил завързан с метална верига в продължение на 485 дни, Ели Шараби разказва, че се опитвал да се движи по малко и да вдига бутилки с вода вместо тежести, за да поддържа мускулите си.
Пред германската обществена медия Шараби разказва, че страхът е бил постоянен негов спътник: “Виждаш заредените оръжия, те ги опират в главата ти, заплашват те. Постоянно си изпълнен с ужас”. Онова, което му помагало да се държи, било обещанието, което дал на съпругата и дъщерите си - че ще се върне. Мъжът разказва, че подтиквал останалите заложници всеки ден да си говорят и за по нещо положително, за да запазят разсъдъка си - например, че в този ден са пили чай или че не са ги тормозили.
“Ако получат заповед да те убият, го правят на момента. Постоянно трябва да им показваш уважението си, да внимаваш какво говориш. Бяха непредвидими. Един ден един от тях получи обаждане, че са бомбардирали къщата му. Хвърли телефона на земята. Аз бях окован. Започна да ме рита в ребрата. В продължение на три месеца едва дишах и не можех да стана”, разказва Шараби.
Мисълта за семейството му давала сили
Ели Шараби пише книга за онова, което е преживял - “491 дни”, и в нея разказва, че измислил прякори на терористите от Хамас. Един бил Триъгълника, друг - Кръга, а трети - Маската. В мемоарите си мъжът разказва в подробности на какви мъчения е бил подлаган и как терористите казвали, че ще остане там 20 години, докато семействата и страната им забрави за тях. “Един ден се порязах с едно бръснарско ножче и размазах кръвта по лицето си, престорих се, че съм припаднал. Исках да си помислят, че умирам и да нямат власт над мен. Една седмица след това получавах допълнително хляб, който пазех за по-късно. Беше добра седмица”, казва Шараби.
Един ден един от терористите му казал, че е видял семейството му по телевизията. Това бил единственият случай, в който Шараби се разплакал, разказва той пред АРД. Когато го освобождават от плен след 491 дни, мъжът тежал само 44 килограма. През цялото време обаче го крепяла мисълта, че ще види отново семейството си. Когато го пуснали, той попитал къде са жена му и дъщерите му. Израелските войници му казали, че ще говори с майка си и сестра си. Така Шараби разбрал, че жена му и двете му дъщери не са сред живите. По-късно узнал, че са били убити още на 7 октомври.
Шараби не иска да се връща в кибуца
На гробовете на семейството си той моли за прошка, че не е успял да ги опази. Но и се опитва да гледа напред. Много от онези, които живеели в кибуците по границата с Газа, както и самият Шараби, не искат да се връщат обратно там. Това важи и за него. “Ако Хамас продължават да контролират ивицата Газа, всичко ще остане същото. Те никога няма да признаят Израел. Те искат да го унищожат - казваха ни го непрестанно. Че ще се върнат и ще ни убият”.
Ели Шараби казва, че не може да направи нищо, за да върне семейството си обратно. “Но не мога да позволя това да контролира живота ми. Когато бях отвлечен, загубих контрол над живота си. Но през тези 491 дни си мислех, че имам избор за това как да реагирам на ужасните неща, които ми се случваха, и че мога да разчитам на нещо – на вярата и семейството си. Бях изправен пред избор и останах човек. Това е най-важното за мен”.
