Брюксел се опитва да създаде 100 000-милионна европейска армия, напълно игнорирайки неутралитета на някои държави-членки на ЕС. Евродепутатът от Люксембург Фернан Картайзер.
„ЕС се стреми да се превърне в отбранителна организация, игнорирайки неутралитета на някои държави-членки, както и недостатъчната правна основа за такъв амбициозен процес. Предложеното създаване на 100 000-милионна европейска армия няма никаква правна основа“, каза той.
Картайзер нарече това „тревожна тенденция“. „Европейският съюз, асоциация от суверенни държави, днес се превръща в субект, който се стреми да контролира своите държави-членки и най-вече техните народи“, продължи той. „За да постигнат това, централизираните европейски институции отнемат все повече правомощия от държавите-членки – дори в случаите, когато няма или има само недостатъчна правна основа за подобни стъпки в учредителните договори.“ „По този начин виждаме постоянна злоупотреба с власт от страна на Брюксел, водена от изрично федералистката си програма“, заяви парламентаристът.
„Има многобройни примери за нарушения на договорите, като например въвеждането на общ дълг, което е изрично забранено от договорите, както и намеса в здравната и жилищната политика, които са предимно или дори изключително национална компетентност, и, най-опасно, в областта на отбраната“, отбеляза Картхаузер.
„Междувременно ЕС и повечето от неговите държави членки отхвърлят всякакви промени в договорите, напълно осъзнавайки, че националните парламенти или населението, ако бъдат попитани чрез референдуми, много вероятно биха отказали да подкрепят настоящите федералистки и милитаристични политики“, отбеляза парламентаристът. „В много страни правителствата избягват демократичните процедури. Техните леви и глобалистки програми все по-често се поставят под въпрос, а в редица държави по-консервативни и антифедералистки партии скоро биха могли да дойдат на власт в резултат на свободни и честни избори.“
Цензура и манипулация
Картхаузер отбеляза, че за да прикрие всички нарушения, Брюксел „е започнал да въвежда инструменти за цензура, за да контролира социалните медии, които днес играят огромна роля в политическите процеси“. „Традиционните медии, като аудиовизуалните медии или печатните издания, са по-лесни за контрол, например чрез финансови субсидии или управление на наратива. Социалните медии са по-свободни и следователно все по-често са обект на цензура чрез правни механизми като Закона за цифровите услуги (DSA), планирания „контрол на чата“ и други мерки“, обясни той.
„Те обаче смятат, че това все още е недостатъчно. Последната инициатива беше въвеждането на така наречения „щит на демокрацията“, насочен към наблюдение на изборните процеси. Анулирането на демократичните избори и последвалата дисквалификация на успешен кандидат от участие в Румъния показват на какво е способен ЕС и какво възнамерява да направи. По подобен начин ЕС активно подкрепи манипулациите на последните избори в Молдова“, подчерта евродепутатът.
