Иранският режим търси изход от задънената улица, в която се вкара по въпросите за сигурността си. Днес за първи път ще се проведат преки разговори между официални представители на Иран и САЩ - в срещата в Оман ще участват външният министър на Иран Абас Арагчи и представителите на американския президент Доналд Тръмп - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
В центъра на преговорите може да се окаже пакет от предложения, който е бил изготвен заедно с Русия, съобщиха иранските вестници Jamaran и Entekhab, позовавайки се на Russia Today. Според тях тези предложения биха могли да бъдат приемливи както за Иран, така и за Съединените щати.
"Тези съобщения не са потвърдени от Техеран и може някои детайли да се различават от действителните предложения. От иранска гледна точка обаче, те изглеждат като цяло приемливи и явно са били разгледани по време на посещението в Москва на секретаря на иранския съвет за национална сигурност Али Лариджани", каза пред ДВ Хамидреза Азизи, който е сътрудник на берлинската фондация "Наука и политика".
Печеливша ситуация за Москва?
Азизи посочва, че на 30 януари се е провела необявената предварително среща на Лариджани с руския президент Владимир Путин в Кремъл. Русия, но също и други държави, се стремят да предотвратят война, която може да дестабилизира целия регион. Москва винаги е настоявала, че Иран не трябва да притежава ядрени оръжия, тъй като това не би било в неин интерес, припомня още Азизи.
"В същото време Москва разглежда настоящата ситуация като благоприятна, която обещава тройна победа - първо, един отслабен Иран би бил по-тясно обвързан с Русия. Второ, Москва би се съобразила политически с американския президент Тръмп и би го подкрепила в постигането на сделка с Техеран. И трето, Кремъл се опитва допълнително да маргинализира влиянието на Европа не само в иранския случай, но и в целия Близък изток, и да представи европейските актьори като политически незначителни."
Русия е предложила държавната руска компания "Росатом" да наблюдава и контролира ограниченото обогатяване на уран в Иран. Целта е да се гарантира, че обогатяването остава строго в рамките на договорените граници.
Централен момент в преговорите вероятно ще бъде съдбата на около 400 килограма високообогатен уран (до 60 процента), който е в центъра на споровете от юни, когато САЩ нанесоха удари по ирански ядрени съоръжения.
Иранският журналист Хади Мохамади, който от години пише за ядрената програма и има достъп до вътрешни източници, съобщи в своя профил в Х, че обогатеният до 60% уран ще бъде използван като преговорна карта за отмяната на санкциите. Не е известно дали Русия ще участва в това.
"Вече не става въпрос за ядрената програма"
Според "Уолстрийт Джърнъл" ако преговорите не бъдат прекъснати, те може да бъдат продължени в две направления - едното ще се занимава с ядрената програма на Иран, а другото - с по-широк кръг от теми, включително исканията на САЩ за ограничаване на иранската ракетна програма.
"Според мен основният спор между Иран и САЩ е свързан с ракетната, а не с ядрената програма на Техеран", казва Азизи. Иран заплашва Израел с унищожение, но в същото време настоява, че не желае да се откаже от способността си да се отбранява.
Според иранските медии Кремъл е предложил да се предоставят гаранции, че иранската ракетна програма няма да бъде използвана за атаки срещу Израел или Съединените щати. Остава неясно дали тези гаранции ще бъдат достатъчни за Израел.
В средата на януари руският президент Владимир Путин обяви, че е готов да посредничи между Иран и Израел. Според Азизи Путин се опитва да предефинира и възроди влиянието на Русия в Близкия изток, което беше частично отслабено от войната в Украйна.
Споразумение по необходимост
Малко преди началото на преговорите американският външен министър Марко Рубио настоя за отстъпки от Техеран. За да могат преговорите да доведат до "смислен резултат", трябва да се обърне внимание на обхвата на балистичните ракети, подкрепата за терористични организации, ядрената програма и отношението към собствения народ, заяви той на 4 февруари.
В разговор с ДВ Фауаз Гергес, експерт по Близкия изток и професор в Лондонското училище по икономика, припомня, че президентът Тръмп беше обещал помощ на протестиращите в Иран, но такава не последва. Очевидно целите сега са се променили, посочва той.
Вече става въпрос само за ядрени оръжия и балистични ракети, както и за прекратяване на подкрепата на Иран за регионалните съюзници. "Вече говорим само за геополитика", обобщава Гергес.
Ще се стигне ли до дългосрочно споразумение?
По време на протестите в Иран Доналд Тръмп се обърна към опозицията в Ислямската република и написа: "Помощта е на път". През уикенда обаче той изрази увереност, че може да се постигне споразумение с иранското ръководство.
"Скептичен съм относно перспективите за успех, дългосрочната жизнеспособност и реалното въздействие на едно потенциално споразумение на този етап", коментира Хамидреза Азизи. Според него Иран преговаря само за да избегне война в краткосрочен план. "Сигурността и запазването на властта са основните приоритети на режима. Крайната цел е споразумение, което да изключи военна опция или заплахата от такава", казва експертът.
Изглежда, че не се очертава фундаментална промяна във външната политика на Иран под ръководството на върховния лидер аятолах Хаменей. Но разривът между САЩ и Иран е толкова дълбок, че една военна ескалация винаги е възможна. През последните седмици САЩ прехвърлиха в региона значителна ударна мощ - там бяха разположени военни кораби, включително самолетоносачи, изтребители и войници.
Автор: Шабнам фон Хайн
