През 1883 година Томас Едисън електрифицира улиците на Ню Джърси, стартирайки новата епоха, в която човекът превръща нощта в ден за свое удобство. През същата година на път от Париж за Истанбул тръгва Ориент експрес, поставяйки началото на транспортната свързаност на човечеството. А слабо известният тогава германски философ Фридрих Ницше слага цъкаща бомба под целия този напредък в почти неразбираем текст под заглавието "Тъй рече Заратустра", в който пропагандира бъдещата поява на "свръхчовека". Той е нещо като самодостатъчен и жесток бог. Ницше изрично го сравнява с пословично кървавия ренесансов сатрап Чезаре Борджия и пише, че това е бъдещето. Философът обаче подчертава, че "свръхчовекът" не изпитва удоволствие от безсмислена жестокост.
Какво се случва днес, повече от век по-късно?
През последните двадесетина години ми се струва, че някакви днешни подобия на този "свръхчовек", залагащи на логиката на превъзходството на силата, бродят из коридорите на голямата власт и из пещерите на големите пари. Забелязвам това най-вече в САЩ. Преди броени дни например в един телевизионен сблъсък с бившия британски министър Джейкъб Рийс-Мог доскорошният тръмпистки пропагандатор Тъкър Карлсън представяше основната тема на тези днешни "свръхчовеци": че силата е право. Че, както пише Тукидид, силните правят каквото намерят за добре, а работата на слабите е да изстрадват онова, което им е предписано от силните.
Според Карлсън, не е работа на украинците (на слабите) да се съпротивляват срещу силните (Русия). Нещо повече: не е работа на британците (слабите) да помагат на украинците и така да застават срещу силната Русия, с нейната икономика, която била по-голяма от британската. Тук Карлъсн разкрива още една важна характеристика на днешните "свръхчовеците": "Няма факти, има само тълкувания", както изрично пише и Ницше. Фактът е, както веднага посочи Рийс-Мог в разговора, че Русия е по-малката икономическа сила в сравнение с Обединеното кралство (2.5 срещу 4.3 трилиона долара). Но за Тъкър Карлсън това явно не е от значение.
Следвайки същата посока, Карлсън се заравя в историята и обявява англичаните за глупаци, че са воювали против Хитлер във Втората световна война. Хитлер правомерно бил нападнал Полша и британците нямали работа в тази кавга. А ако се били подчинили на Хитлер, щели наистина днес да говорят немски, което не било проблем. "На кого му пука? И без това в Британия масово не се говори английски... поне щеше да се говори един европейски език."
Това е една от любимите теми на днешните подобия на "свръхчовеците" – че Европа потъва под тежестта на мигранти, които дори не говорят местните езици. Това казва американец, в чиято страна 45 милиона души (13 процента от цялото население) говорят в домовете си испански, а не американски английски. Но днешните "свръхчовеци" явно са отвъд такива дреболии. За тях факти не съществуват; съществува само сила.
Изглежда сякаш за днешните "свръхчовеци" не съществуват и каузи за общото благо и такива, за които понякога е редно да се правят жертви. "Тези твърдения са колосална обида към милионите жертви на нацизма, включително към стотиците хиляди американски войници, които са убити и ранени при освобождаването на Европа…", написа полският посланик във Вашингтон, след като изгледа тирадите на Карлсън.
Само че на тези подобия на "свръхчовеците" не им пука (ползвайки техния език) за подобни жертви, тъй като в техния свят да се жертваш вместо да правиш пари явно е глупост. Както каза Доналд Тръмп през 2018 година, когато отказа да отиде на поклонение на масово гробище на американски войници във Франция: няма да отида да почитам "лузъри" и "лапнишарани", които са се оставили да бъдат убити "без всякаква полза за себе си". И отказа да се снима с американски ветерани с ампутирани крайници, защото щял да изглежда "зле" на снимката.
Ползите и днешните подобия на "свръхчовека"
Въпросът за ползите изглежда сякаш е основна тема на днешните подобия на "свръхчовеците", но се отнася единствено за ползата за тях самите – като например милиардите, които Доналд Тръмп трупа по време на сегашния си президентски мандат. Или милиардите, които Къшнър и Уиткоф вероятно се опитват да договорят с Путин за сметка на украинците и на европейците. Може да се създаде впечатлението че общи ползи за тези "свръхчовеци" не съществуват; те са господарският слой. И вероятно затова те не успяват да схванат самата идея за приятели и съюзници. По тази причина Доналд Тръмп може да презира онези европейски държави, които активираха Член 5 на Устава на НАТО в полза на САЩ след 9/11 – и тръгнаха на война заедно с американците.
"Никога не сме имали нужда от тях... Казват, че са пратили малко войски в Афганистан или нещо такова... но стояха малко по-назад, малко по-далеч от фронтовата линия." И това – в очите на съюзници, повечето от които дадоха в американските войни по-голям процент жертви спрямо населението си от самите американци.
И още: само преди седмица президентът Тръмп, затънал в зле замислената си война срещу Иран, съобщи на своите сънародници следното: "Има малка цена за плащане, за да държим света в безопасност, за да държим страната си в безопасност", рече той на предизборно събитие в Невада. "Нека те (иранците) унищожат някой град, нека унищожат Лос Анжелис, нека унищожат Сан Диего. Това ще е една много малка цена, която да платим."
Путин е същият. Помните ли как навремето той нарече жените и майките на загиналите в подводницата "Курск" моряци "десетдоларови повлекани"? Вероятно руският президент гледа с безразличие как на украинския фронт загиват хиляди негови войници всеки месец. И пак той всеки ден бомбардира максимално количество украинци, за да изтрие всичко украинско от лицето на земята.
Такива опасни подобия на "свръхчовеци", заложили на правото на силана, бродят навсякъде из света и смятат вероятно останалите хора за тор за своите амбиции.
*** Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Източник: www.dw.com
