Аз съм добре информиран русофил, без да съм Путинофил. Не се е налагало - трябваше да представлявам страната си.
Радев и Йотова са зле информирани русофили. Разликата е съществена. Аз се опитвам да разбирам Русия, да прогнозирам поведението ѝ, да оценявам рисковете и ползите от едно или друго действие. Такъв студен анализ, в който няма емоции, а има реални стойности - риск, ползи, заплахи, прогнзи.
При Йотова и Радев има атрофирани идеологически рефлекси, които често и очевидно надделяват над анализа на фактите.
Мислят си, че като са внимателни в оценките си към Москва, тя ще им отвърне със същото. Наивници.
Колкото и да викат Митрофанова, руските властимащи разбират от действия, не от дипломатически „тънкости“. Тя ще разговаря с Радев, ще отрече всичко, той ще изрази загриженост и... толкова. Руските служби изобщо не се впечатляват от подобни ритуали. Те оценяват реакцията на отсрещната страна по съвсем други критерии: какво може да си позволят, какъв риск поемат и каква цена ще платят. И винаги знаят, че ще им се размине, което насърчава следващата акция.
Предишните кораби бяха атакувани на над 100 км от брега. Сега само на 13 мили, на миля отвъдтериториалните ни води. Затова е въпрос на време да опитат да атакуват кораб дори в българските териториални води.
Вече виждаме съобщения за проникване и атаки срещу комуникационна инфраструктура, свързана със Starlink и с военни обекти. Става дума за секретен военен обект и това ще постави още по-остро въпроса за сигурността на военната инфрастуктура на НАТО, която играе критична роля при защитата на страната. А тази сигурност зависи от способността на българските служби да защитават стратегическата инфраструктура. Щом са установили, че са двама маскирани, значи са могли да опазят тези секретни обекти. Но ако пак чакат безспорни доказателства, че това е руска операция, ще поканят ГРУ, ФСБ и СВР да предприемат още по-дръзка стъпки.
Защото проблемът не е само в конкретния случай. Проблемът е в натрупаното с години бездействие, включително при Радев и Йотова, което създава условия България да бъде удобна входна точка за руски разузнавателни и агентурни мрежи в Европа. По същия начин, по който зависимостта от руския тръбен газ превърна енергетиката в инструмент за политическо влияние, институционалната слабост превръща сигурността в уязвимост.
Радев и Йотова би трябвало да си спомнят примера на генерал Иван Колев и Иван Вазов. Това са хора, които са изпитвали симпатии към Русия, но когато руската политика и руските войски са застрашавали България, са поставяли Отечеството над идеологическите си чувства. Истинското родолюбие не изисква да мразиш Кремъл. Изисква да не позволяваш на руската държава да застрашава България.
Точно тук е проблемът на Радев и Йотова. Русия дестабилизира България пред очите, а реакциите на българските институции остават нерешителни и често неубедителни. Така се създава впечатлението, че Кремъл може да действа с относително нисък риск. А на Путин са му нужни пропагандни победи, демонстрации на безсилието на НАТО и доказателства, че може да притиска отделни държави членки. България е особено удобна сцена, когато очакваната цена на подобни операции изглежда ниска.
Познавам начина на мислене на тези хора. Затова предупреждавам: докато не ограничите агентурните мрежи, не възстановите способността на службите да защитават държавата и не покажете, че всяка враждебна операция има цена, Москва ще продължи да се отнася към България като към васал.
Предупредени сте. И последен жокер - няма да стане със същите хора, които в момента ръководят службите. Компрометирани са.
Дипломацията има смисъл, когато е подкрепена със способности, достоверно разузнаване и воля за действие. Без тях тя е просто декор, зад който националната сигурност постепенно се разпада.
* Заглавието е на ФАКТИ
