В ранните сутрешни часове на 6 октомври дронове удариха два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море, като потопиха единия от тях и предизвикаха тревога и възмущение както в България, така и в Европейския съюз (ЕС). Атаките с дронове се случват в момент, когато ЕС настоява България да се превърне в ключова входна точка за стоки, внасяни от Азия в блока по търговския маршрут, известен като Среден коридор.
Средният коридор, който ЕС нарича още Транскаспийски транспортен коридор, свързва Европа и Азия. Той започва в Китай и преминава през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция, преди да достигне ЕС. Въпреки че коридорът се състои предимно от железопътни линии и пътища, кратки участъци от него пресичат Черно и Каспийско море.
През тази година ЕС обяви намерението си да заложи сериозно на този търговски маршрут – ход, който може да се отрази на железопътната мрежа, пътищата и пристанищата на България. През септември еврокомисарката по разширяването Марта Кос нарече България „вратата към свързаността на Европа“ поради стратегическото ѝ местоположение по този маршрут.
Войните са нарушили глобалните търговски маршрути
Няколко месеца по-рано Кос заяви, че Средният коридор би могъл значително да съкрати времето за транспорт от Азия до Европа – от 45 дни до едва 15 дни, и че е по-безопасен от двата традиционни маршрута за превоз на стоки от Азия към Европа. Един от тях беше сухопътният маршрут Северен коридор през Русия. Търговията по този маршрут отбеляза рязък спад след мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Другият маршрут, понякога наричан „океанският маршрут“, предвижда превоза на стоките с кораб през Червено море и Суецкия канал. Но опасенията от прекъсвания, причинени от войните и нестабилността в Близкия изток, водят до това, че много стоки сега се превозват по целия път около Африка - пътуване, което отнема около 45 дни. Това води до закъснения и разходи както за бизнеса, така и за потребителите.
Всичко това обяснява защо Средният коридор изведнъж изглежда толкова привлекателен - факт, който потвърждава в София Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външни отношения. „Средният коридор е проект, който по същество заобикаля и двата военни конфликта в близост до Европа. Той избягва маршрута през Русия, както и този през Близкия изток“, казва Чернева пред ДВ.
Дали Средният коридор е реалистична алтернатива?
„На първо място има ограничения, свързани със сигурността“, казва Чернева. „Ситуацията със сигурността в Централна Азия трябва наистина да се подобри достатъчно, за да може човек да прави дългосрочни планове за изграждането на големи проекти.“ Чернева също така подчертава, че слабите институции и бюрокрацията в страните по протежение на Средния коридор представляват проблем. Руска намеса не бива също да се изключва.
„В миналото сме виждали инфраструктурни проекти, които не се реализираха, защото не бяха възприети като отговарящи на интересите на Русия, а руснаците изглежда имат значително влияние в страните по маршрута“, казва тя и добавя, че „изходът от руската война срещу Украйна ще окаже влияние върху успеха или провала на Средния коридор“.
Атаките с дронове във вторник срещу търговски кораби в Черно море са сурово напомняне, че сигурността по маршрута може и да остане проблем. Освен това нивото на водата в Каспийско море спада, като основна причина за това са климатичните промени. Тоест няма гаранция, че корабите ще могат да го прекосяват в бъдеще. Съществува и проблемът с инфраструктурата: пристанищата и железопътните линии по трасето не разполагат с капацитет за значително увеличение на търговските обеми.
Как България би могла да се възползва
Въпреки тези рискове и ограничения, ЕС явно желае да увеличи обема на търговията, преминаваща през Средния коридор, дори и той да не може да замести съществуващите маршрути.
В неотдавнашната си реч за състоянието на Съюза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС иска да подобри „свързаността“. Трябва да се разнообразят търговските маршрути, да се увеличат търговските потоци и да се съкрати времето за транзитно преминаване на товари. За да постигне това, ЕС се стреми да осигури 12 милиарда евро чрез публични и частни инвестиции.
България би могла да извлече полза от това по редица начини. „В българските железници от десетилетия не се инвестира достатъчно. Българските пристанища също биха спечелили много от инвестиции. Развитието на по-добри пътни връзки от Средиземноморието, но също и в посока изток-запад, би помогнало, особено на северната част на страната, която в момента не е много добре свързана. Така че ползите са ясни“, подчертава още пред ДВ Весела Чернева.
Автор: Мадлин Пит
