Ако парламентарните партии имаха законовата или политическа възможност, те биха отменили точно тези президентски избори.
Вотът, насрочен официално за 25 октомври 2026 г., е в повече за абсолютно всички по върховете на властта – и това страшно много им личи. Предстоящата кампания изглежда по-скоро като досадно задължение, отколкото като истинска битка за "Дондуков" 2.
Стратегията на пасивността: Кой го отигра най-лесно?
Най-лесно, бързо и тактически правилно ситуацията си я отиграха от Прогресивна България (ПБ) и БСП с ранната подкрепа за настоящия държавен глава Илияна Йотова.
- Хората от ПБ няма да се занимават с излишна логистика и партийно изтощение - те имат достатъчно ангажименти и ребуси на другите фронтове в изпълнителната власт.
- Социалистите от своя страна силно ще припомнят, че Илияна си е изцяло тяхно момиче. Надеждата тук е ясна: този ход или ще им вдъхне малко електорален живец, или е дълбока част от някоя по-дълга и сложна стратегия за оцеляване в лявото пространство, който дори те едва ли са избистрили още.
Капанът пред останалите: Рискът от второ поражение
Издигнат ли свои собствени, чисто партийни кандидати останалите формации, това автоматично ще им запише второ сериозно поражение след вота от 19 април. При това поражението наесен заплашва да бъде не по-малко тежко.
Костадин Костадинов или спряганият в публичното пространство Петър Волгин имат теоретичен шанс да върнат обратно в редиците на „Възраждане“ част от разочарованите от т.нар. „евро-Радев“ версия на премиера. Дали обаче тези гласове ще се окажат достатъчни за реален балотаж срещу Йотова, остава твърде спорно уравнение.
Универсалният препарат на Борисов
Ако ГЕРБ реши да не издига никого, в политическото пространство веднага ще се разчете, че партията олеква още повече. Подобен пас би означавал, че Бойко Борисов дава без бой „безграничната власт на Радев“ – нещо, от което уж силно се боят и в ГЕРБ, и вечно раздвоените, вече и в буквален смисъл градски десни от ПП-ДБ.
Борисов обаче вече е открил своя универсален препарат, с който да запази чистота около табелата на партията от нова порция кал. Това е демонстративното нежелание на пепедебейци за каквато и да е обща кандидатура с ГЕРБ.
Обща кандидатура просто няма да има. А и да имаше – какво от това?
- Ако общият кандидат е гербаджия: Твърдите почитатели на Асен Василев и Ивайло Мирчев категорично няма да излязат да гласуват, независимо от лидерското решение.
- Ако кандидатът е от средите на ПП-ДБ: Избирателите на ГЕРБ може и неохотно да го подкрепят, но точно такава конфигурация веднага ще мобилизира онези пасивни фенове на Илияна Йотова, които при други обстоятелства изобщо нямаше да се разкарат до тъмните стаички.
Аниме асоциации и кратка памет
На този фон очакваният тандем между Андрей Гюров и Георги Кандев, чието официално представяне се гласи чак за септември, вече доби чисти аниме асоциации в стил „Бийвъс и Бътхед“.
Времето определено не работи в тяхна полза. „Героическият“ образ на шерифа, който показно завърза три синджира "местни авторитети" точно преди парламентарния вот, остава все по-назад в масовите спомени. А в днешния брутален поток от информация, човешките спомени са неумолимо и необратимо краткотрайни.
В крайна сметка – ще трябва да изтърпим и тази есенна политическа скука. Имало е да става...
