Мохамад Мохбер, съветник на върховния лидер на Ислямската република, заяви в социалните мрежи, че енергийните доставки от Близкия изток за САЩ ще бъдат прекъснати, ако наскоро подписаното споразумение със САЩ остане само „на хартия“. Дипломатическият натиск идва в критичен момент, докато делегациите на двете страни се опитват да договорят детайлите по историческия „Меморандум за разбирателство от Исламабад“, подписан в средата на юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан. Допълнителен раздор внася и ситуацията в Ливан. Макар меморандумът да изисква спиране на огъня, Израел продължава въздушните си удари срещу групировката „Хизбула“, което кара Техеран да обвинява Вашингтон, че не контролира своя основен съюзник в региона. Какво да се очаква… Пред ФАКТИ говори журналистът Руслан Трад, нерезидентен сътрудник в DFRLab към Атлантическия съвет, съосновател на военния журнал “Де Ре Милитари”.
- Г-н Трад, какво е обяснението за първоначалния провал на разговорите в Швейцария – военната ескалация в Южен Ливан или по-дълбокото недоверие между Вашингтон и Техеран?
- И двете, но непосредственият повод е Ливан. Преговорите в курорта Бюргенщок бяха отменени часове преди да се състоят на 19 юни, след като Иран отложи изпращането на делегацията си заради продължаващите израелски удари по Южен Ливан. Вашингтон официално обяви „логистични причини", но реалната причина е именно ескалацията в Ливан. Недоверието е структурно – то съществуваше дори когато примирието беше подписано дигитално само дни по-рано, а ключови въпроси като ядреното обогатяване останаха нерешени. Израел не се е обвързал с ливанските клаузи на меморандума, което е основният двигател на кризата и главното доказателство, че недоверието надхвърля чисто военния контекст.
- Доколко Иран използва ситуацията в Ливан като дипломатически лост за натиск в преговорите по ядрената си програма?
- Ливан е и реален проблем за Техеран, и инструмент за позициониране. Иран постави като предварително условие за преговорите именно прекратяване на войната на всички фронтове, особено в Ливан, което е тактически лост. Чрез "Хизбула" Иран поддържа активен военен фронт, който може да включва или изключва по политически причини. Самият факт, че отмяната на срещата в Швейцария беше мотивирана с удари в Ливан, показва, че Техеран е готов да жертва дипломатически срокове в замяна на натиск върху Вашингтон да овладее Израел. Това, разбира се, предизвиква гняв в Израел.
- Можем ли да говорим за сериозен дипломатически провал на администрацията на Доналд Тръмп, след като преговорите бяха отменени буквално часове преди началото им?
- Не бих го нарекъл пълен провал, но е сериозен сигнал за крехкостта на постигнатото. Меморандумът за разбирателство беше подписан дигитално на 17 юни и формално остава в сила - засега. Отмяната на церемонията в Швейцария обаче показва, че администрацията на Тръмп не е успяла да синхронизира позициите на Израел и Иран преди ключовата дата. Белият дом твърди, че „преговорите никога не са прости", а Уиткоф е на път към Швейцария, което говори, че Вашингтон не е изоставил процеса, но е изгубил темпото и предварително постигнатия ефект.
- Израел изглежда не е склонен да се съобрази с иранските условия за изтегляне от Южен Ливан. До каква степен това прави бъдещо споразумение между САЩ и Иран практически невъзможно?
- Израел е основното структурно препятствие пред всяко трайно споразумение. Тел Авив директно заяви, че не се счита обвързан с ливанските клаузи на меморандума, а условието "Хизбула" да напусне Южен Ливан, без предварително пълно израелско изтегляне, е неприемливо и за Бейрут, и за Техеран. "Хизбула" е готова да се изтегли от зоната южно от р. Литани само ако Израел се изтегли едновременно и има пълно прекратяване на огъня - условие, което Израел отхвърля. Това не прави споразумението невъзможно в абсолютен смисъл, но значително стеснява пространството за маневри и поставя Вашингтон в позицията да избира между съюзника си и процеса с Иран.
- Каква е ролята на „Хизбула" в този процес? Дали организацията се превръща във фактор, който може да блокира или ускори дипломатическите усилия?
- „Хизбула“ е едновременно пречка и необходим участник. Организацията посрещна меморандума положително на 14-15 юни и обяви, че подкрепя всеобхватното прекратяване на огъня. Но "Хизбула" продължи да действа, а именно нейните операции дадоха на Израел повод за ударите в Ливан, довели до отмяната на срещата в Швейцария. Докато организацията поддържа боеспособна военна структура и политическа свобода на действие извън прекия контрол на Техеран, основана и на до някякаква степен националистически сентимент, тя може да блокира или да ускори процеса в зависимост от своите вътрешни калкулации – и именно това я прави непредсказуем, но ключов играч.
- Вижда се, че Иран отказва да се раздели със запасите си от обогатен уран и с инфраструктурата си за обогатяване. Има ли изобщо пространство за компромис по тези ключови въпроси?
- Има ограничено пространство, но то постепенно се оформя. Иран официално настоява на правото си да обогатява уран и да запази контрола над запасите си. Меморандумът предвижда Иран да разреди силно обогатения уран вътре в страната, а механизмът за това да бъде уточнен в рамките на 60 дни. Вашингтон е разгледал и предложение за 10-годишна пауза на обогатяването, след което Иран получава право да произвежда нискообогатен уран в ограничени количества. Тоест, компромисът е технически постижим, но политически изключително труден, защото за Иран ядреното обогатяване е въпрос на национален суверенитет и вътрешна легитимност.
- Доколко реалистично е в рамките на 60-дневния срок страните да постигнат напредък по толкова сложни теми като ядрената програма, регионалните прокси сили и Ормузкия проток?
- Крайно амбициозно и трудно постижимо - 60 дни са недостатъчни за финализиране на споразумение, но могат да са достатъчни за изграждане на рамка. Само Ормузкият проток е в относително по-добро положение, тъй като Иран вече предприе стъпки за неговото отваряне съгласно меморандума. Ядрената програма и регионалните прокси включват десетки технически и политически детайли, а преговорите от Исламабад показаха, че 21 часа разговори не са достатъчни дори за рамково съгласие. 60-те дни са по-скоро политически сигнал – инструмент за удължаване на примирието – отколкото реален срок за цялостно споразумение.
- Какви биха били последствията за региона, ако преговорният процес окончателно се провали и меморандумът остане само на хартия?
- Последствията биха били изключително тежки. Ормузкият проток може да бъде отново затворен, а цените на петрола и газа незабавно биха скочили, предизвиквайки регионална икономическа криза. Израел е в режим на готовност за подновяване на директни удари срещу Иран, а ако Иран ускори ядрената си програма до оръжейно ниво, рискът от по-широка регионална война с евентуално ядрено измерение е реален. Хутите в Йемен и проиранските сили в Ирак вероятно биха активизирали действията си, което би поставило под риск и корабоплаването в Червено море, и американските бази в региона.
- Виждате ли риск Ливан да се превърне в основния фронт на по-широка регионална конфронтация между Иран и Израел?
- Ливан вече е основен фронт, но въпросът е дали ще остане управляем, или ще ескалира до неконтролируемо ниво. От 28 февруари насам Израел извършва едни от най-мащабните въздушни удари по Бейрут и Южен Ливан, при което само преди подписването на меморандума бяха убити поне 47 души. „Хизбула“ е сред малкото фактори, способни да ескалират директно до регионална война, и именно продължаващите сблъсъци в Южен Ливан доведоха до последната дипломатическа криза. Ако Израел продължи операциите, Иран ще бъде изправен пред вътрешнополитически натиск да реагира военно и тогава рискът от пълномащабна война нараства значително.
- Ако трябва да прогнозирате следващите няколко седмици, кое ще бъде решаващото условие за връщането на САЩ и Иран на масата за преговори – развитието на бойните действия в Ливан или готовността за компромис по ядрената програма?
- Ливан може да възпламени нова криза, но ядрената програма е истинският тест за Иран. В краткосрочен план - следващите 2-3 седмици - ключовото условие е успех на ново примирие в Ливан, тъй като Техеран даде ясно да се разбере, че не може да седне на масата, докато съюзникът му е под активни удари. Вашингтон вече оказва натиск върху Израел да приеме ново прекратяване на огъня и Уиткоф отива към Швейцария, което говори, че процесът не е мъртъв. Но трайното завръщане на двете страни на масата – и преди всичко постигането на споразумение – ще зависи от това дали Иран и САЩ намерят формулата за ядреното обогатяване: тя е и последният, и най-труден тест за взаимно доверие.
