На изборите за парламент партията на Ахмед Доган АПС претърпя огромен провал - тя получи едва 1,57% от гласовете. Защо българските турци загърбиха Доган и кога започна разрухата? От Вилдан Байрямова.
На парламентарните избори на 19 април оределите редици около основателя на ДПС Ахмед Доган получиха едва 1,57% подкрепа. Но как се стигна дотук?
Учреденото през януари 1990 Движение за права и свободи гарантираше представителство на етническите турци и мюсюлманите във всички нива на властта. Появи се свръхамбициозният Делян Пеевски, когото лично Доган посочи за новия лидер. Той обаче отнесе не само част от парламентарната група и привика кметовете от смесените региони за снимка под герба, но успя да заграби и марката ДПС. Така хората на Доган се видяха принудени да изберат иначе модерно звучащото име Алианс за права и свободи, за да участват в избори.
Кога започна разрухата
В миналото от ДПС се нароиха партийни отломки, но всички те претърпяха пълно фиаско. Първа беше Партията на демократичните промени (ПДП), създадена през май 1994 от бившия депутат на движението Мехмед Ходжа. Това става след драматичната национална конференция на ДПС през декември 1993, когато 100 делегати от Кърджали напускат форума поради несъгласие с политиката на Доган.
И Недим Генджев, който през 1970-те е бил щатен служител на ДС, а през 1988 става главен мюфтия, прави опит да създаде алтернатива на ДПС на Ахмед Доган. В началото на 1990-те години той регистрира партия ДПС - РБ (ДПС в Република България), наричана още ДПС-2. Опитите му за партийно строителство обаче удрят на камък, въпреки покровителството на БСП и СДС.
През декември 1998 Гюнер Тахир учредява НДПС – Национално движение за права и свободи. Подписва се споразумение с Обединени демократични сили за общо участие в местните избори и за съвместно управление. През февруари 1999 НДПС получава съдебна регистрация. През януари 2000 Доган обявява амнистия на всички напуснали ДПС членове преди Националната конференция на движението, а лидерът на НДПС Гюнер Тахир дава заявка за обединение с ДПС за предстоящите тогава избори. "Тахир сънува хамстери", казва тогава депутатът д-р Хасан Адемов и го определя като самозванец. Доган пък отказва амнистия за Тахир и хората му.
На 1 декември 2012 в НДК е учредена Народната партия Свобода и достойнство (НПСД) - центристка либерална политическа партия. Присъстват 1000 души, сред които Касим Дал и Корман Исмаилов, напуснали ДПС в началото на 2011 година. На първия конгрес от ноември 2016 за председател е избран Орхан Исмаилов. За парламентарни избори НПСД се коалира с НДСВ под името Център – свобода и достойнство (2013), през 2014 вече е част от Реформаторския блок.
През април 2016 е учредена друга партия - ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност). Неин лидер е Лютви Местан, който преди това е председател на ДПС - между 2013 и 2015. Абревиатурата в превод от турски означава "приятел". Това създава проблеми със съдебната регистрация, но през юли 2016 година ВКС излиза с решението да я допусне.
През юни 2019 в Пловдив се събират бивши заместници на Доган от различни периоди, бивши депутати, бивши и настоящи кметове, членове на ръководствата на ДОСТ, НПСД и НДПС с идеята за създаване на нова политическа формация. Тогава само Касим Дал е против обединението. Няма обаче данни за регистрация или някакви успешни прояви на политическата сцена.
През януари 2021 се ражда Движение за единство на народа (ДЕН), оглавено от бивш член на ДПС и земеделски министър в "царския" кабинет Мехмед Дикме. Формацията е регистрирана като сдружение с участието на цели партии и отделни хора, идеята е в нея да се съберат всички откъснали се от ДПС парчета. Преди това Дикме е призовава ДПС да започне реформиране на партията, за да бъде приемлив участник в следващо управление, което означавало скъсване с Делян Пеевски. На изборите през 2021 ДЕН призовава своите симпатизанти да гласуват за ГЕРБ.
При всичките тези отломки през последните десетилетия ДПС на Доган успява да се консолидира. До вота на 19 април 2026 година, когато резултатът е смазващ – едва 1,57% подкрепа.
Отливът на младите турци
"Разочарованието от политиката на Ахмед Доган не е първосигнален акт, а резултат от дълго натрупване на усещане за подмяна на първоначалната идея. В годините ДПС се отдалечи от мисията да бъде гарант за равноправие и реално представителство, и започна да функционира като затворена система, в която решенията се вземат в тесен кръг, а достъпът до развитие е силно ограничен", коментира пред Дойче веле 27-годишният юрист от Бургас Фахредин Молламехмед. Според него местните и областните структури са се капсулирали, едни и същи лица се възпроизвеждат в партийното и държавно управление, а възможността за израстване на нови хора е била блокирана. Така партията е започнала да губи своя вътрешен живот, а заедно с него и доверието на хората.
"Ние от традиционните райони на ДПС бяхме оставени извън фокуса на останалите партии и това създаде усещането за политическа безизходица. Така фигурата на Ахмед Доган се възприемаше като символ на стабилност и обединение дори, когато реалността вече противоречеше на този образ", посочва Молламехмед. Той уточнява, че разривът на Доган и Пеевски е засилил очакванията за промяна, но тя не се е случила, а и още не е ясна истинската причина този сблъсък. Според него този конфликт между двамата е разкрил напрежение между различните центрове на влияние, основната цел на които е достъпът до власт.
Мълчанието на Доган води до загуба на доверие
Джемал Осман е от Руен, завършил е философия в Софийския университет, сега следва там и право. "В продължение на десетилетия голяма част от мюсюлманската общност беше възприемана като гарантиран електорат на ДПС. Днес това постепенно се променя, все повече хора искат да гласуват според убежденията си, а не според наследени политически зависимости", казва той пред Дойче веле.
Защо младите от общността загърбиха Доган? "Защото мнозина отдавна са критични към начина, по който се прави политика в ДПС – с усещане на затвореност, феодални зависимости, липса на вътрешна демокрация и справедливост. Тези хора не подкрепиха Делян Пеевски, нито пък АПС на Доган, защото неговото символно и емоционално влияние вече не е това, което е било през 1990-те", посочва Джемал. Според него много хора са очаквали обновление и предаване на лидерството към младото поколение подготвени и неопетнени кадри, но това не се е случило.
А освен това Доган не желае подробно да отговори на въпросите, свързани със сложните процеси, които се случват от десетилетия в ДПС. "Мълчанието му води до загуба на доверие", допълва той. И подчертава, че една етническа или религиозна общност не може да бъде редуцирана до един политически субект. "Нормално е в нея да съществуват различни политически възгледи, стига да са защитени и гарантирани фундаменталните права, свободи и достойнството на турците и мюсюлманите в България", казва още Джемал Осман.
"И аз имам своите грешки и срам"
"Срам ме е за кметовете и особено за този местния и навсякъде ме питат какво стана с Кърджали, как стана така, че мафиотска организация завладя партията ни. Това е партиен преврат, а всички, които го извършиха, бяха наши членове", заяви Ахмед Доган в Кърджали в края на предизборната кампания. Той пристигна там за среща, организирана в голямо кафене в градския център. "Дошъл съм на кафе, а усещам напрежение тук, сякаш Кърджали е превзет, минорният тон на областния лидер ме натъжава. По време на комунизма в Кърджали имаше воля за борба, но явно страхът е взел превес", каза още Доган. А после заговори за грешките си.
"Първата, която допуснах, е че май рано се оттеглих, а не е трябвало – тогава бях на 58, сега съм на 72 години. След това ДПС започна да се оформя изцяло като административна структура и оттам тръгнаха всички процеси, от които сега ни е срам. Превърнахме се в кметска партия и от Кърджали тръгна превземането на ДПС, от хора, които искаха власт и облаги за живота си. Това са фактите, могат да се проверят", подчерта Доган пред притихналите си последователи.
Той подчерта, че на тези избори не става дума АПС да си намери място в политическото пространство, в парламента, а за нещо друго. "Има внушения, че трябвало да гласуваме за партията на Радев, или за ПП и т.н. Всеки е свободен в избора си, но ако нашата общност няма представителство в парламента, това аз не мога да си го представя. Ние всички свикнахме в последните 35 години да имаме представителство в парламентарното тяло на държавата и в местната власт. Загубим ли мястото си в Народното събрание, това ще бъде пагубно за общността ни", посочи Доган.
"Давам си сметка, че всички, които са били на яслата, те ни предадоха – значи грешките ни са системни, оставихме се на инерцията, че всичко ни е добре, загубихме бдителност и някои по-амбициозни наши ни избутаха с лактите си, а ние се предоверихме", каза още той. Но според него не централата може да направи правилната оценка за всеки кандидат, а това са хората по места.
Накрая Ахмед Доган увери, че всички трябва да са наясно, че има една партия АПС и другите. Дали това беше знак за предстояща мобилизация на оцелелите структури, не стана ясно. Може би е обяснил това на последвалата среща с ветераните, създали партийната структура в региона през 1990 година.
