Този тежък криминален случай, добре планиран, организиран и изпълнен е основната цел да бъдат премахнати важни свидетели на организираната престъпност, която явно има протекция на най – високо държавно и политическо ниво, но не добре заличени следи, естествено е, че буди сериозно безпокойство за сигурността и спокойствието на обикновените хора, но не само в планинските и слабо населените райони, а изобщо в цялата страна, заяви ген. Шивиков
Според мен обществото умишлено е вкарано в една единствена хипотеза за самоубийство на жертвите в резултат на членуване в някаква хипотетична секта. Впрегнат е целия среден „професионален“ състав на МВР и прокуратурата, както и обслужващите ги медийно известни „експерти“, които повтарят една и съща теза. В кратките брифинги или телевизионни изяви виждаме непрекъснато противоречия и крещяща некомпетентност.- заяви ген. Шивиков
Категорично заявявам, че информацията е ненавременна, неточна, объркваща и въвеждаща в заблуждение. Това, което се подаваше МВР беше объркващо и дори противоречащо си. Тук бих искал да отбележа крещящото отсъствие на министъра на МВР и главния секретар вече повече от 10 дни, сякаш са минали в нелегалност, а тяхното присъствие е изключително важно в този момент, поради широкия обществен отзук на престъплението. - допълни генералът.
Димитър Атанасов Шивиков е български военен деец, висш офицер от състава на Българската армия със звание бригаден генерал, служил като национален командир на българския контингент в Афганистан. Димитър Шивиков е авторът на девиза на 68-а бригада „Специални сили“ – „Там, където другите не могат“. Негова е и заслугата за доизграждането на православния храм в района на 68-ма бригада. Димитър Шивиков е роден на 18 август 1963 година в село Куртово Конаре, община Стамболийски. Завършва основно образование в родното си село, а средно – в немската езикова гимназия в Пазарджик. Висшето си образование Шивиков получава в Национален военен университет „Васил Левски“, град Велико Търново, специалност „Войсково разузнаване“, завършва редовния курс на обучение във ВА „Г. С. Раковски“. През 2012 година, Димитър Шивиков завършва Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ.
Започва службата си на офицер през 1986 г. в 68-а бригада „Специални сили“, дислоцирана в Пловдив, като преминава през основните командни длъжности в поделението, от командир на взвод до заместник-командир на бригада.
През 2006 г. Шивиков продължава службата си в София, като заместник-началник на отдел „Специални сили“ в щаба по подготовката на Сухопътни войски, а от 2008 година до 31.10.2012 година е началник на отдела.
На 01.11.2012 година на Димитър Шивиков е произведен в бригаден генерал и назначен за командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
- Генерал Шивиков, как оценявате случая с убийството в района на Петрохан от гледна точка на сигурността в планинските и слабо населени райони?
- Уважаема, госпожо Ал – Ахмед, позволете ми в отговорите на Вашите въпроси да подходя хронологически, опирайки се на установените факти, а изводите да ги оставим на Вашите читатели, поради това, че аз не заемам официална длъжност и моралът не ми позволява да се изказвам, като последна инстанция.
- Най – напред бих искал дебело да подчертая, че това е лично мое мнение, което не ангажира никого и то е базирано на информацията и фактите, които станаха достояние до обществото от официалните държавни институции и други открити източници. Освен това моята оценка ще бъде пречупена през моя професионален опит и личната ми ангажираност, относно протичащите процеси в страната. Този тежък криминален случай, добре планиран, организиран и изпълнен е основната цел да бъдат премахнати важни свидетели на организираната престъпност, която явно има протекция на най – високо държавно и политическо ниво, но не добре заличени следи, естествено е, че буди сериозно безпокойство за сигурността и спокойствието на обикновените хора, но не само в планинските и слабо населените райони, а изобщо в цялата страна. Аз не изключвам вероятността жертвите директно или косвено да са част от организирана престъпна група. Изводът, който се налага от само себе си е, че никой жител не е защитен и не може да се счита в безопасност независимо къде живее.
- Според Вас какви са основните пропуски, които подобни тежки престъпления разкриват в системата за превенция и контрол?
- Пропуски не намирам, напротив всичко следва някаква отлична последователност, която цели в бъдеще при възникване на форсмажорни обстоятелства да бъдат заличени следите до вдъхновителите, организаторите и ръководителите на организираната престъпна група.
И така подред на фактите. Първото нещо, което прави впечатление е името на сдружението – Държавна агенция за контрол на защитените територии, което нарушава закона за учредяване и регистриране на подобни дружества с нестопанска цел, същото не трябва да въвежда в заблуждение. Сдруженията нямат законово право да изземват задачите на държавните институции по контрол и превенция на закононарушения. Следва скоротечното подписване на рамковото споразумение с МОСВ; последващо предоставяне на 5 декара земя на Калушев; закриване на РУ на МВР в Годеч; сертифициране на школата Роук на Калушев с частно училище за обучение от министерството на образованието; крупните финансови дарения от известни политически фигури, през последните няколко години жертвите официално не са имали други източници на доходи; притежаването на специализирана и специална транспортна техника от висок клас; професионално изградена система за наблюдение и контрол и не на последно място необоснован голям брой на притежаване на огнестрелно оръжие, което би следвало да е в пълен контраст съгласно намеренията и дейностите, които е трябвало тези лица да извършват в този регион. След подаваните сигнали от различни институции и физически лица до компетентните органи констатираме, че има бездействие или прикриване на закононарушения от същите тези органи. Ако това не е умишлен пропуск, то по какъв друг начин да го охарактеризираме?
- Каква е ролята на местните власти и на държавните институции за предотвратяване на подобни инциденти?
- Естествено е, че ролята е огромна, ако начело са хора с опит, отговорни, неподвластни на партийни и котерийни интереси и изпълняват своите задължения, както са разписани. Например, кметът на село Гинци, който е извикан, като поемно лице в първото си интервю пред медиите даде едни сведения, относно това, кой или кои първо са били на местопрестъплението т.е. агентите на ДАНС и че същите не са допуснали представителите на оперативно - следствената група да се приближат до хижата с часове. Направи негативна характеристика на жертвите и само след един ден си смени твърденията на 180 градуса. А, този човек е длъжностно лице с опит и би следвало да знае какво говори!
- Смятате ли, че обществото получава достатъчно навременна и ясна информация при такива случаи?
- Категорично заявявам, че информацията е ненавременна, неточна, объркваща и въвеждаща в заблуждение. Обществото трябва да бъде информирано в кратки срокове максимално ясно и точно. Часове наред нямаше конкретика относно обстоятелствата и първоначалните факти, а те са видими не изискват детайлна информация. Това, което се подаваше МВР беше объркващо и дори противоречащо си. Тук бих искал да отбележа крещящото отсъствие на министъра на МВР и главния секретар вече повече от 10 дни, сякаш са минали в нелегалност, а тяхното присъствие е изключително важно в този момент, поради широкия обществен отзук на престъплението. Тук ще допълня и оценката, която беше дадена от главния прокурор, сравнявайки го с трилъра „Туин Пийкс“. Да допуснем, че през това време тези лица са имали други много по – важни държавнически задачи. Според мен обществото умишлено е вкарано в една единствена хипотеза за самоубийство на жертвите в резултат на членуване в някаква хипотетична секта. Впрегнат е целия среден „професионален“ състав на МВР и прокуратурата, както и обслужващите ги медийно известни „експерти“, които повтарят една и съща теза. В кратките брифинги или телевизионни изяви виждаме непрекъснато противоречия и крещяща некомпетентност. Например една атрактивна прокурорка твърди, че категорично става въпрос за самоубийство и заявява, че една от жертвите има две прободни рани т.е. прострелвания в главата, несъвместими с живота. Тук веднага следва въпроса как може човек да се само простреля с два смъртоносни изстрела един след друг? Алогично е положението на труповете да се самоубият отвън пред хижата един до друг. Заблуждаващо е изявлението, че на единия запис самоубийците влизат да палят хижата, а няма дим или огън. Виждат се само някакви силуети, влизащи в сградата, светейки с фенер. Според официалната информация огънят е нанесъл огромни поражения, унищожавайки записаната информация на сървъра, но като по чудо са останали само показаните записи и стаята с религиозната и сексуална литература, за да ни насочи към извода, че става дума за секта и ритуално самоубийство. Има още много противоречива информация, като например, че Калушев е засечен с кемпера си на път към село Българи, Странджанско, а няма потвърждение от камерите на Тол системата, но изведнъж, когато откриха кемпера на връх Околчица излязоха записи от същата тази система и едва ли не, че органите са следели през цялото време маршрута на Калушев. От разпространените видео записи твърдя, че не може да се направи генералния извод, че става въпрос за самоубийство. Според мен те са манипулирани, защото, например, се чуват реплики на бъдещите жертви, но не се чува лая на кучето, а то скача, играе си и от време на време лае. Това се вижда на клипа. Освен това в кадър се вижда и друг автомобил, под кемпера няма сняг, а на следващия кадър, където е бил преди това има сняг, но няма следи от неговото движение. Няма как да се твърди, че е навалял нов сняг при условие, че снегът върху пъна, който е до кемпера е еднакво дебел по всяко време. Всичко това унищожава доверието в институциите.
- Как подобни престъпления влияят върху чувството за сигурност на хората и как може да бъде възстановено общественото доверие?
- Подобни престъпления рефлектират върху хората естествено и пораждат страх, несигурност и недоверие към всички органи и институции, които са призвани да осигуряват реда, спокойствието и сигурността на хората. С отговора на предишния въпрос мисля, че отговорих по какъв начин и защо подобни престъпления се отразяват пагубно върху обществото, но вината остава в действията или бездействията на институциите. Доверието би се възстановило в конкретния случай само и единствено да бъдат публикувани всички видове записи от първата до последната минута, от първия до последния ден без манипулации и снимковия материал на жертвите пред хижата и в кемпера, както и с пораженията от огъня.
- Необходимо ли е засилване на присъствието на полиция или армия в определени рискови райони според Вас?
- Да, необходимо е това присъствие, но на полицията. Армията няма правомощия да осигурява вътрешния ред. Тя има други отговорности, които са ясно посочени.
- Какъв е Вашият апел към институциите и към гражданите след случая в Петрохан?
- Апелът ми към институциите и по точно към онези, от които зависи кой да е начело на институциите да се назначават компетентни, отговорни, независими и опитни кадри, а не послушковци и „калинки“. Към гражданите да не се поддават на внушения и паника.
Да преминем сега към вътрешната политика където също има не малко въпросителни.
- Как оценявате политическата обстановка в страната в навечерието на предстоящите избори?
- Политическата обстановка е отблъскваща, обезверяваща и крайно изострена. Партиите на статуквото, а това са парламентарно представените и техните лидери умишлено търсят конфронтацията и обидния тон към своите опоненти, за да бъдат под „светлината на прожекторите“ и да мобилизират топящия им се кръг от поддръжници и гласоподаватели. Същите не предлагат нищо градивно и обединяващо в името на Отечеството и благосъстоянието на хората. Тяхното поле на противопоставяне от една страна е по оста комунизъм – антикомунизъм, въпреки че изминаха вече 36 години от началото на бленуваната демокрация, а от друга Украйна – Русия. Според мен те трябва да са фокусирани изцяло върху вътрешните политики и да предлагат изпълними решения. Но, дебело подчертавам, че на предстоящите избори вече имаме безапелационна алтернатива кого да подкрепим и това се явява не като лъч, а като ярка светлина на надеждата и увереността в края на тунела, че най – после идва краят на 36 – годишния разрушителен преход. Тази алтернатива има своя конкретен носител и това е истинският генерал Румен Радев.
- Според Вас какви са основните причини за спада на доверието в традиционните партии?
- Основната причина са лицата на партиите, които се превърнаха в одиозни фигури със своите действия, с тяхното предателство към избирателите и постоянната им готовност и реална колаборация в тесен партиен интерес. Поведението им е брутално арогантно и надменно към избирателите, но сервилно и слагаческо към менторите им от чуждите посолства и столици. От друга страна е личната им крещяща простотия, некомпетентност и неспособност да създадат нещо положително и работещо. Не трябва да забравяме и обслужващите ги и добре заплатени „експерти“, които с непрекъснатата си поява по медиите наливат вода във воденицата на отвращението към политическото статукво.
- Как гледате на смяната на председателя на БСП – необходима реформа или закъсняла реакция?
Не ми се иска да коментирам вътрешно партийни проблеми, особено на БСП, но това е закъсняла реакция, защото според мен не може да се говори за реформа, тъй като новият млад лидер е от статуквото на партията. Лидерството на тази партия предаде своите членове и симпатизанти. С новия председател се прави опит да се спре самоунищожението на „старата госпожа“, но имайки приятели, които са дългогодишни членове или гласуващи за БСП от началото до сега ми заявяват, че те няма да гласуват повече за БСП, а ще подкрепят бъдещия министър председател Румен Радев.
- В каква посока според Вас трябва да се развива БСП, за да си върне обществената подкрепа?
- БСП трябва да се върне обратно сред трудещите се хора и реално да се бори и отстоява техните права и интереси. Трябва да бъде социална, консервативна, по – малко насочена към Брюксел и реално да възстанови и в последствие да води политика на равнопоставеност, откритост и приятелство с Русия.
- Как оценявате вътрешнополитическата линия на президента Румен Радев през последните години?
- Президентът Румен Радев във вътрешнополитически план следваше една системна, последователна, умерена и фокусирана към проблемите на обикновените хора политика според правомощията си.
- Смятате ли, че има реална обществена ниша за политически проект, свързан с президента Радев?
- Аз съм твърдо убеден и вярвам, че Румен Радев постъпи отговорно, държавнически и визионерски, оттегляйки се преждевременно от президентския пост, за да отговори достойно на повика на историята. Да, той се явява една надежда и вдъхновение за милионите обезверени избиратели, които ще го подкрепим. Много е важно да обедини и поведе знаещи, можещи и отдадени на българската кауза лица.
- Какви рискове и възможности носи появата на нова партия около държавния глава за политическата система?
- Рисковете са за статуквото, защото то ще загуби. Особено по – малките партии ще напуснат безславно политическата сцена. Радев и подкрепящият го народ ще положим началото на края на политико – олигархичния модел на управление. Това няма да се случи с магическа пръчка ще трябва да минем през още едни парламентарни и местни избори, за да преборим политическата хидра.
- Според Вас изборите могат ли да доведат до стабилно управление или страната остава в цикъл на политическа нестабилност?
- С победата на генерал Радев ще се успокои политическата нестабилност, той ще сформира правителство с ясен и определен срок на управление, за да успее да изземе властта от мафиотския октопод, но ще му трябват следващи парламентарни избори, за да сформира конституционно мнозинство за възстановяване на погрома над конституцията и държавните регулаторни и правоприлагащи органи с назначаване на самостоятелни и компетентни ръководители.
- Каква роля трябва да имат хората с военен и експертен опит в българската политика днес?
-Колкото и самохвално да прозвучи такива хора трябва да играят важна роля в българската политика, защото те са обучавани и подготвени да бъдат водачи, защото познават процесите на вземане на решения и да управляват умело и уверено. Защото те са подвластни на клетвата да служат на Отечеството и народа.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
