Явно и във Вашингтон са се убедили, че операция на САЩ като във Венецуела е технически неосъществима. Аятолах Хаменей не пътува зад граница като ген. Сюлеймани, за да бъде отстранен в чужда страна чрез ново технологично оръжие. Тази практика не е измислена зад Океана. Дори Хитлер, когато най-накрая е разбрал, че губи войната поставя задача, казват, да се убие Сталин. На принципа - няма човек, няма проблем т.е. ходът на войната се обръща. И затова преговорите между Иран и САЩ се възобновиха след 12-дневната война през юни 2025г. Според Техеран Вашингтон с атаките си са нарушили дипломатическия процес, а завръщането на масата за преговори в Оман е станало възможно благодарение на усилията на страните от региона. По време на заплахите на Тръмп за нова атака в Иран, ако не приемат американските условия относно изход от кризата, американски служител пред "Ройтерс" е признал грешка в оценката за устойчивостта на режима на аятоласите в Иран. На призиви "или сядате на масата за преговори при нашите условия, или нищо няма да се случи" Техеран е отговорил "тогава нищо". Това е смаяло американците. "Не очаквахме иранците да възразят срещу исканията на САЩ и да кажат "не". Тръмп бе казал, че "аятолах Хаменей трябва да е много притеснен", но Хаменей вече бе заявил "ако се откажем от ядрената програма, те ще поискат да се откажем от ракетите си. Ако се откажем от тях, ще ни принудят да прекъснем отношенията със съюзниците си в региона, а след това ще подкопаят режима чрез въпроси за правата на човека. И накрая ще поискат да се откажем от петрола, газта и минералите си. Исканията на САЩ са безкрайни и ние никога няма да направим компромис". Вашингтон повишава залозите си, строява мощна армада около Иран, вярва, че Иран е много слаб. Иран държи и вярва на силата си и отстоя не без съдействието на страните от Персийския залив да наложи преговори в Оман на двустранен формат т.е. само със САЩ. Без "наблюдатели" като Турция, Катар и Египет. Иран все пак иска да държи регионалните играчи извън масата на преговори и да ограничи дневния ред само до "ядрени въпроси". Без обсъждане на програмата за балистични ракети и т.н. проксита, които се поддържат и финансират от Техеран. Считат се за заплаха за други регионални играчи. Израел например. Иран не прие и предложението на Анкара да играе посредническа роля между САЩ и Иран. За пореден път Ердоган настоя за посредническа роля при официално посещение в Саудитска Арабия и преговори с принц Салман, наследник на короната. Това принуди Фидан, турският външен министър, да каже, че "важни са резултатите, а не мястото на срещата". Но трудно скри огорчението на страната си. Може би затова се лансира версията, че Вашингтон цели противопоставяне на Техеран на Анкара.
Видно е, че и двете страни влизат в тези преговори в Мускат, Оман, с доста твърди позиции. Всичко остава някак неопределено, но явно са си говорили за онези 400 кг 60% обогатен уран, който не е бил унищожен при американските бомбардировки миналата година. Малко неудобно за Тръмп, защото той се похвали с операцията за унищожаване на иранския уран. За атомна бомба е нужно 90% обогатяване, но това е, казват, лесна задача. Остава открит и въпросът за включването от страна на САЩ на Гвардейците на революцията на Иран като терористична организация. Нещо, което наскоро направи и ЕС. И санкциите към Техеран не са отменени. В същото време в изявление пред Сената Скот Бесънт, американски финансов министър, отправи заплахи, че "ще следим отблизо всички партньори на Иран" и определи политиката за натиск и агресия на САЩ срещу Иран като "създаване на недостиг на долари". Това довело до колапс на голяма банка и е принудило Иранската централна банка да печата пари, което пък е предизвикало експлозия на инфлацията. На всичкото отгоре определил протестите в Иран като следствие от стратегия на Вашингтон, с което фактически е признал външната намеса в мащабните манифестации на иранските граждани. Продължил е с арогантни забележки, че "иранските лидери прехвърлят пари като луди извън страната", нарекъл ги "плъхове" и така се включил в руслото на използващите нелицеприятен език. В такава ситуация Вашингтон предупредиха гражданите си да напуснат незабавно Иран. Мерките за сигурност в страната били затегнати, достъпът до интернет и транспорт били ограничени, а редица авиокомпании са намалили или отменили полетите си до и от Иран. Изводът във Вашингтон е, че дипломацията и политиката на натиск и заплахи към Иран /и не само!/ ще продължат заедно.
Нова дата за преговори не е определена, но Техеран се надява, че разговорите на Аракчи, външен министър на Иран, с Уиткоф и Къшнър ще продължат. Те от своя страна са на посещение при военните от самолетоносача "Линкълн" и разговарят ведро със състава на този внушителен военен морски съд. Русия няма такива, а Китай е по-скромен при строителството им като размери. Но и те знаят, че надъхването е добра тактика. Резултати на този етап от проведените преговори няма, но защо все пак САЩ приеха да се състоят? Разходите за поддържане на военната армада край Иран не са никак малки. Факт е обаче, че Иран има най-малко 3 коза - Революционната гвардия, която остава вярна на аятоласите т.е. на духовенството / единството е наяве/, заплахата да затвори Ормузкия проток, през който преминава 20% от износа на петрол от запасите на света, както и 120 хил. въоръжени милиции, шиитите, хиляди, от Ирак, които са в готовност да се притекат на помощ, ако САЩ нападнат. Да не говорим на хутите в Йемен и "Хизбула", която съвсем не е унищожена. Говори се и за активиране на криминални структури, което не е нищо друго освен единство на всички срещу външна опасност. Безспорно има недоволство сред иранските граждани заради сериозни икономически проблеми и липса на перспектива бързо да бъдат решени. В Иран има търкания в режима. Като това между Кум и Техеран т.е. старо и ново духовенство като техни представители са били на протестите. Има и етнически сблъсъци в страната, а кюрдите там винаги са гледали към външни покровители, включително Израел. Но всичко това се оказва, че не е достатъчно, за да се свали режима и да се инсталира т.н. марионетно правителство. Техеран устоява на всички възможни пробиви, дори и на Мосад. Гвардията засега не може да бъде убедена да предаде режима. Дори след убийствата от чужди сили на някои от водачите ѝ. Опитите само обединяват и Гвардията, и духовенството, и гражданите. Иран изглежда стабилен. Настояванията на Тел Авив да се реши окончателно въпроса с неговия враг чрез военна операция на САЩ в Иран засега минават в друго русло - ще видим, заплахи и натиск. Да не се забравя и подписан наскоро "всеобхватен стратегически пакт" между Русия, Китай и Иран, което не е нищо друго освен промяна в международните отношения. Иран се явява крайъгълен камък. Променя се баланса на силите в Близкия изток, което се дължи на координирана рамка с ядрен суверенитет, икономическо сътрудничество, военна координация и дипломатическа стратегия. Съобщава се за общи военни маневри край Иран, доставки на оръжие от Китай с повече от 20 кораба и самолети, а и нови вертолети от Русия. Техеран отказва Русия да приеме и съхранява обогатения уран /400 кг/ , за да се избегне военен удар от страна на САЩ. Собствеността му остава иранска, гарантира Москва. Има съюз, има БРИКС, има доверие, но "няма вечни приятели, има вечни интереси". Враговете са ясни.
И в тази връзка са любопитни признания на Том Барак, посланик на САЩ в Анкара и специален пратеник на Вашингтон за Сирия, в института "Милкен" в Калифорния. Недоумение буди извода "всичко, в което Западът се препъва, се превръща в катастрофа".Изявленията са за да се обясни как хегемонията на САЩ по-скоро се е провалила в Западна Азия и в световен мащаб. Тръмп бе казал, че вече има "Златен век" в Близкия изток. Но според Барак като се гледат продължаващите смъртоносни атаки в Газа, събитията в Южен Ливан и Сирия, "ние всъщност имаме още дълъг път пред себе си". Мястото е "най-трудното в света" и трябва се погледне на въпросите реалистично. Не е възможно за 2 години да се постигне мир в региона. Нито Мойсей, нито Христос, нито кръстоносците се го направили, казва Том Барак. Западът се е намесил чрез Сайкс-Пико, Балфур и т.н. , но това е било катастрофа за Близкия изток. Направени били 92 смени на режими, но и това не проработило. Проблемите не са политически. Проблемите са, "защото се правят опити да се наложат на общества, изградени на племенни структури, кръвни връзки и взаимоотношения, общества, които са израснали съпротивлявайки се на западно влияние". Затова Тръмп вече казва, че "ще оставя регионът сам на себе си". Това бил единствен начин за изход от главоблъсканицата в региона. А за Турция Барак казва, че "тя е незаменим балансиращ фактор" и с "роля за стабилността в Сирия, Ливан и Израел". Между Тръмп и Ердоган била установена "изключителна връзка". Турция има Проливите, управлявала била 550 г тези територии чрез системата "миллет" и гледа към Централна Азия, проекта "Един пояс, един път" на Китай, има най-голямата армия в НАТО след САЩ и работи за културната мозайка в тези направления. Отделно са Армения и Азербайджан и изграждания там "път на Тръмп". Да му мислят в София, както се казва. Според Барак в Турция общественото мнение вижда Израел като "Велик Израел" и вярват, че Нетаняху разширява границите си. Но "нито Ердоган иска да върне Османската империя, нито Нетаняху ще се разширява". Това била вътрешна политика и тя "ще отшуми". Турция ще бъде в Газа в състава на военни части и участие в "Съвета на мира" на Тръмп. Ще намали доставките на руски петрол, а достъпът до американски втечнен природен газ и достъпът до Каспийско море и Средиземноморието ще им реши енергийните проблеми. Търсят се варианти без военна намеса. По проблемите на САЩ във външната политика Том Барак изпада и в повече подробности, но и това дава картина на процеси, които ще се наблюдават. Ако има възможност и желание за ориентация поне. Въпросът е какво ще кажат в Москва и Пекин. Никой не иска голяма война. Поне това е ясно. Барак казва "като в Капалъ чарши- няма система, но има доверие". Дали? Капалъ чарши е в Истанбул, а в Москва и Пекин не е на мода. Процесите продължават. Ориентацията не е лесна, но трябва да се опита. Дано и София го прави. За да не се взривим помежду си.
