Още преди да има дата за предсрочните парламентарни избори и яснота за формата, под която ще се яви Радев на тях , както и за название на формацията му, едно е ясно: изборите текат в момента при стриктно спазване тайната на избора. Като военна тайна!
Бившият главнокомандващ прави тих кастинг за предани бойци на предстоящия шумен фронт. Другата дума за кастинг е избор(и). Така че изборите са започнали и не просто са предварителни, а изпреварващи дори социологически проучвания. Те също се държат в тайна, което улеснява шефа на журито да поддържа високо нивото на напрежение в предполагаемо широките народни маси, копнеещи да седнат с него на една трапеза като народни представители.
Както знаем, промъкнала се в изпълнителната власт гнила ябълка може относително лесно да бъде отстранена от управленската щайга по волята на стопанина. Виждали сме това да се случва безброй пъти в плод-зеленчука на ГЕРБ като свидетелство как се обслужва клиентелата зад щанда по нейно желание. Плаща си и хоп-гнилата ябълка отива в коша за боклук. Или я пращат да ѝ плащат да си гние нейде на международен пост за прослава на родния сорт ябълки от този сорт. Стига да прояви достатъчно лоялност към шефа, няма проблем да ѝ бъде продължен срокът на годност макар и в друг комп(л)от.
Съвсем друго е положението с някой промъкнал се листите мишок с безкраен срок на консумация на депутатски кюфтета в рамките на живота на едно Народно събрание. Не само, че не можеш да го изгониш със законни средства, каквото е “махай се и да не те виждам повече, щото така искам”, но и може да ти навреди. Че и други да зарази с мишкуване.
Щом ние с вас, които само зяпаме отстрани, знаем това, какво остава за Радев, който се готви за своя кастинг от 9 години, наблюдавайки ябълките и мишоците от най-високата камбанария на света с най-големия микроскоп, този на службите, които всяка сутрин му разкриват резултатите от дейността на тайните служби.
И знаете ли коя от тях е най-важната за този вид ориентиране на главнокомандващия в задачата “кой кой е в държавата”? Не познахте. Не е контраразузнаването ДАНС. Друга е по-важна.
Нарича се Национална служба за охрана. Привидно ролята ѝ е “слугинска” по форма, но всъщност тя е най-добре осведомената за маршрутите и срещите на управленския каймак на държавата. Знае кой, къде, кога пътува, с кого се среща, какви ги говори в момент на проявена небрежност по телефона в колата.
От бивши служители на НСО знам, че им е било възлагано да наблюдават и докладват писмено(!) за т.н. “особености” на клиентите в техните автомобили: навици, странности и слабости. Попълвали са подобни бланки след свършена работа. Писал съм за това в книгата си “Президент на Ръбъ”, която посветих на др. президент Георги Първанов. С искрена обич-защото той се оказа инструмент на съдбата, благодарение на който си върнах свободата.
Обясних в онази книга, че тази осведоменост на хрисимо говорещия пред публиката Първанов обяснява защо толкова адски се страхуват от него всякакви другари и другарки на важни постове в държавата, над които формално той няма(ше) власт. Например кметът на Симитли Апостолов мълча дълго пред журналистическата инквизиция преди накрая да си признае, че Първанов наистина е бил в управлявания от него град с цел лов на вълци в близката планина в момент, когато цяла България се питаше къде е и защо не обявява национален траур за 8 изгорели българи в един влак в Североизточна България.
Мислите ли, че Първановият бивш съпартиец Радев се е отказал от тази безценна практика да научава всичко от пряко подчинената му служба, докато тя го обслужваше, а той обслужваше нейната независимост със съпротива срещу опити да бъде реформирана?
Нека допуснем нещо такова, за да не го оприличаваме несправедливо на злополучния постпрезидентски партиен строител Първанов, който до такава степен се провали в състезанието като равен с останалите политици, че връчи горещия картоф на дълго градената си с държавен ресурс партия АБВ в ръцете на проваления бивш вътрешен министър Румен Петков. Видя се, че не успя да осребри своята информираност при равни условия в междупартийната война и в крайна сметка беше отстрелян като симитлийски вълк от конкуренцията.
Ако предположим, че др. Радев е от различно тесто и не е като др. Първанов, защото е човек на честта, на пагона и т.н. все пак остава фактът, че е ползвал легално 9 години поверителната информация на службите, длъжни да му докладват за всякакви опасности за националната сигурност, сред които корупцията, то се знае, е на първо място по важност и разпространеност. Явно не му трепнало тревожно окото от факта, че България е европейски шампион по разкриване на компании ( без да броим неразкритите) с руски собственици в момент, когато страната ни формално подкрепя санкциите срещу родината им.
Ако вземем за отправна точка данните, че тук оперират напълно легално повече от 13 000 такива товаришчи със собствен персонал и капитал, не се иска голямо въображение да си представим откъде ще дойде голяма подкрепа за проекта на Радев. Хипотетично: по десетина-двайсет евро да заделят за тази цел, пак се получава внушителна братска помощ.
Ами ако се бръкнат по-дълбоко? Защо не? В края на краищата Радев се заявява като кандидат на патриотичния фронт, а кой е по-голям патриот на дело в България от братушките с легален бизнес!
Не знам за гласоподавателите. Не ни казват какви са моментните им намерения. Бавят топката социолозите.
Но за газопродавателите с руzка връзка нямам никакво съмнение, че ще подкрепят най-видния борец за запазване на зависимостта ни от руския газ. Или от “газта”, както Кузман Илиев упорито продължава да нарича от екрана в женски род природния газ, а също толкова компетентните телевизионни домакини не го коригират-или от страх да не им изстине столчето, или защото толкова (не) си могат.
Не е кой да е Илиев. Той е една от основателно заподозрените звезди от Радевата орбита, нищо че си направи отделна партия. Големият икономист, за какъвто го представят сервилните тв водещи, явно разсъждава с категориите на баба си, употребявала газта за горене на село.
Детайли, като този, помагат да се оформи картината за формиращото се Радево обкръжение, около което цари мистификация. Всички обозначили се в него повтарят в транс като цитат от цитатника с мисли на Мао заклинанието “ ако ме поканят”, т.е. не знаят дали н.в. ще благоволи да ги ощастливи със своето доверие. Или поне твърдят, че не знаят.
Това “ако” рано или късно ще се избистри. По-скоро късно, колкото се може по-късно, за да може калният поток с компромати да бъде канализиран срещу по-малко осведомени центрове на състезаващите се за властта. Радев има основание да се бои от бомбардировка с фекалии, подобна на онази, с която виртуално се “прослави” харесвания от него Тръмп.
Първо, защото е наясно, че никак не е безгрешен. И второ, вече е атакуван в такъв дух с твърде лош дъх от специалистите по омаскаряване. Ще познаем доколко е бил искрен в реториката срещу техния “модел”, ако продължават да го заливат още със същото. В противен случай противната миризма на фалш и задкулисно договаряне ще се разнесе издайнически и ще развенчае ореола му орел, готов да подгони плъховете.
Не знаем кого котка в момента Радев, но играта на котка и мишка продължава. В ролята на мишката, на която подхвърлят фалшиви интервюта без никакво съдържание, сме всички ние, зрителите.
Нашият шанс ще дойде в изборните секции въпреки очевидните опити те да бъдат превърнати в капан за наивници.
Изкуствено поддържаната мистика около проекта на Радев е хитър ход за объркване на гражданите. Има и вариант тяхната енергия да обърка хитроумните планове и на този кандидат за месия. Случи се миналия декември и няма причина да не се повтори-този път срещу клонящия с поклони на Изток кандидат за победител през април.
Предлагам тест на 24 февруари във връзка с 4-тата годишнина от агресията на путлер срещу Украйна във връзка с факта, че Радев предричаше Русия да победи за няколко дни (а след като се провали в прогнозата си започна да отстъпва с абстрактното “Русия не може да бъде победена” и “войната трябва да бъде прекратена с дипломация”).
Организаторите на такава демонстрация, ако са все така добри, би трябвало да подготвят и излъчат на голям екран на площада цитати от прорашистките изказвания на президента Радев, включително и неспособността му да отговори адекватно на предизвиканата от него реакция на гостуващия му в София Володимир Зеленски, който го попита дали би се съгласил части от България да бъдат предадени на друга държава.
Ще бъде добър повод да бъде отворено от множеството на въпроса “Чия е България”, на който гражданите, надявам се, да отговорят с “не е на Радев”.
