Днес се навършват 40 години от смъртта на легендарната българска джаз и шлагерна певица Леа Иванова – жената, която остава в историята като една от най-ярките и свободолюбиви фигури на българската естрада.
Родена на 13 август 1923 г. в Дупница с името Лилия Иванова Иванова, тя по-късно избира артистичния псевдоним Леа – име, което се превръща в символ на българския суинг и джаз.
След атентата в църквата „Света Неделя“ семейството ѝ се премества в Цариград, където бъдещата звезда учи в престижния Робърт колеж и пее в хора на Българската екзархия. Още тогава впечатлява с необикновения си глас и артистично присъствие.
В началото на 40-те години Леа Иванова пристига в София с мечтата да учи живопис, но музиката се оказва по-силна. Тя започва да пее в джаз формации като „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ и „Оптимистите“, превръщайки се в една от първите големи джаз изпълнителки у нас.
Любопитен факт от биографията ѝ е, че през 1949 г. оркестърът, с който работи, получава покана за турне в САЩ. Вместо международен пробив обаче, това носи тежки последици за певицата. Заради изпълнението на „упадъчна западна музика“ Леа Иванова е арестувана и изпратена в лагера в Ножарево. Въпреки репресиите тя успява да се върне на сцената и да изгради впечатляваща международна кариера.
През 50-те години започва и голямата любов в живота ѝ – музикалното и семейно партньорство с композитора и певец Еди Казасян. Двамата остават заедно почти три десетилетия и се превръщат в едно от най-емблематичните артистични семейства в България.
Кариерата ѝ преминава далеч отвъд България. Леа Иванова изнася концерти в почти цяла Европа, САЩ, Канада и Близкия изток. В Белград дори пее с оркестъра на легендарния Quincy Jones, който по-късно я нарича „атомната бомба на Балканите“.
Въпреки огромния успех в чужбина, животът ѝ не е лек. В началото на 80-те години певицата получава тежък инсулт, който частично я парализира и променя гласа ѝ. След лечение във Франция тя успява отново да се появи на сцена, макар и в различен стил – с характерния полуречитатив от късните си записи.
Леа Иванова умира на 28 май 1986 г. в София след битка с рак.
Десетилетия след смъртта ѝ интересът към нейната личност не стихва. През 2016 г. животът ѝ вдъхнови филма „Пеещите обувки“, посветен на историята на Леа Иванова и Еди Казасян.
И днес Леа Иванова остава символ на свободния дух в българската музика – артист с европейско присъствие, който успява да превърне джаза в език на свободата дори в най-трудните години за българската култура.
