Разследването за предполагаеми фиктивни хоспитализации в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив трябва да установи кой и как е участвал в отчитането на медицинска дейност. На 5 октомври икономическа полиция влезе в две отделения на лечебното заведение, бяха извършени претърсвания и разпити, а лекари бяха задържани. Към момента не е ясно дали на някого ще бъдат повдигнати обвинения.
Темата коментира адвокатът по медицинско право Мария Петрова. По думите ѝ, ако предположенията за фиктивни хоспитализации бъдат потвърдени, възможните механизми са няколко. Сред тях е отчитане на пациент, който изобщо не е бил в болницата, както и оформяне на документи за хоспитализация след извършен само преглед или изследване.
„Това, което обществото нарича източване на здравната каса, по смисъла на наказателното право е документна измама, защото някой съставя или ползва документ с невярно съдържание, за да набави на себе си или на болницата някаква облага“, обясни Петрова.Според нея подобна схема трудно би могла да бъде осъществена единствено от началник на клиника или отделение. За отчитането на фиктивни клинични пътеки и хоспитализации вероятно би било необходимо участието на повече хора. Петрова подчерта, че конкретният механизъм и отговорността на отделните лица тепърва трябва да бъдат доказани.
Проверяват се различни възможни механизми
Петрова посочи и хипотеза, при която пациентът действително е посетил лечебното заведение, но за рутинен преглед или изследване. Впоследствие обаче в документите посещението може да бъде отчетено като хоспитализация, за да получи болницата средства за дейност, която не е извършена.
Като друг възможен механизъм тя посочи свръхдиагностицирането. При него на пациент може да бъде поставена диагноза или да бъде назначено лечение, от които той реално не се нуждае, за да бъде отчетена по-скъпа клинична пътека. По думите ѝ обаче различните практики трябва да бъдат разграничени, а разследването да установи кои от тях са били използвани.
Петрова постави въпроси и за периода, в който се предполага, че са извършвани нарушенията. Той обхваща около четири години, което според нея изисква проверка на действията на всички лица, имащи отношение към отчетената медицинска дейност, както и събиране на достатъчно доказателства.
Призив към пациентите да проверяват досиетата си
Специалистът по медицинско право призова пациентите редовно да преглеждат електронните си здравни досиета. Така те могат да установят дали са им били отчетени хоспитализации, изследвания или други медицински дейности, които реално не са извършвани.
„Хубаво е пациентите да са активни, но не са тези, които ще контролират системата. Тук трябва да се намеси държавата“, заяви Петрова.Според нея проблемите са свързани с недостатъчния и неефективен контрол, големия брой лечебни заведения, неясните механизми за сключване на договори с НЗОК и дисбаланса между публичното и частното здравеопазване. Особено уязвими са пациентите с хронични заболявания, които дълго време зависят от ограничен брой специалисти.
Ако нарушенията бъдат доказани, Петрова очаква действия от държавата и здравните институции. Тя предупреди разследването да не приключи с „много шум за нищо“.
„Всеки един от нас като здравноосигурен ще бъде ощетен“, каза Мария Петрова.„Механизмите и възможностите чисто практически са много. Какво е разследвано и всъщност какво ще бъде доказано е съвсем друг въпрос“, подчерта Мария Петрова.
Тя постави и въпроса дали при нарушения, продължили години наред, е възможно да не са били установени по-рано от контролните органи. Петрова заяви, че от публично достъпната информация вижда „интересни съвпадения“ между предполагаемия период на нарушенията и кадрови промени в болницата и други институции. Тя обаче подчерта, че ако бъдат повдигнати обвинения, те трябва да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.
„Пациентът не е единственият, който може да осъществи контрол. Тук трябва да се намеси държавата“, каза тя.
По думите ѝ предстои да стане ясно дали след акцията ще бъдат повдигнати обвинения и какви доказателства ще бъдат събрани в хода на разследването. Тя изрази и опасение, че при разследване, обхващащо толкова дълъг период и голям брой хора, съществува риск в крайна сметка да се окаже „много шум за нищо“.
Източници: btvnovinite.bg
