Противоречиви реакции се появиха след преименуването на празника 24-и май, предаде NOVA. На първо четене депутатите решиха това да е денят на "българската", а не на "славянската" писменост.
Според някои историци промяната изважда България от контекста на европейската култура.
По предложение на ВМРО, депутатите записаха в кодекса на труда новото име на празника - "ден на българската писменост, просвета и култура". От ГЕРБ подкрепиха предложението с уговорката, че подобна промяна се нуждае от национален дебат и консенсус. Дебатите по темата вече са факт.
В ябълката на раздора между историците у нас се превърна премахването на определението "славянска" от името на празника.
В мотивите си от ВМРО пишат, че обща за славяните може да се приема донякъде само глаголицата на Кирил и Методий. Писмеността ни обаче произлиза от кирилицата - създадена и разпространена сред другите славяни именно от България.
„На практика България се явява люлката на една писменост, на една средновековна християнска и православна култура, която намира своето развитие далеч зад границите и далеч зад времето, достигайки до ден днешен. Това е един празник, който е изключително български”, заяви доц. Милен Михов.
Според експерти от Българската академия на науките без определението "славянска писменост" празникът се откъсва от делото на Светите братя Кирил и Методий, на което България е приемник.
„Тази промяна я изважда нашата азбука - кирилицата, създадена в България, от контекста на европейската писмена култура. И това не е нещото, което ние бихме одобрили”, посочва СНХ проф. Славия Бърлиева.
От Кирило-Методиевския научен център са съгласни да се акцентира повече на българската роля в създаването на кирилицата, но имат свое предложение.
„Една подходяща промяна би звучала така - 24-и май - ден на българската азбука и славянската книжовност. Това показва един наднационален характер, това, което е значението на кирилицата”, подчертава проф. Славия Бърлиева.
От Института по български език към БАН посочват, че "нишката на писмената култура е едно цяло и прекъсването ѝ, за да се изтъкне едно или друго постижение не е разумен научен довод".
Промяната срещна и одобрение в научните среди. Новото име на празника е най-точното, твърди проф. Поптодоров, открил и проучил над хиляда паметници от първото българско царство.
„Българската писменост не е пренебрежение към делото на Светите братя Кирил и Методий. Напротив - имаме продължение на делото на Светите братя - обогатено е тяхното дело”, посочва проф. Казимир Попконстантинов.
Преименуването на празника засега е одобрено само на първо четене, припомня NOVA.
