Вдигането на тавана на външния държавен дълг до 3,8 млрд. евро е продиктувано от ликвидни затруднения и финансови решения, натрупвани през последните години. Това коментираха икономистът и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров и финансовият анализатор Макс Баклаян в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
Според доц. Ножаров страната се намира в ликвидна криза, което налага поемането на нов дълг. „От около 4,7 млрд. евро ликвидност реално правителството разполага с едва около 800 млн. евро. Именно затова се налага тегленето на този дълг“, заяви той.
„Новият дълг не идва от сегашното правителство. Той е следствие от натрупани проблеми, при които разходи са били изваждани извън бюджета чрез различни механизми, включително през Българската банка за развитие. В същото време приходите са били завишавани чрез изтегляне на дивиденти от държавни предприятия и банки“, посочи Макс Баклаян.
Според него по този начин е бил представян по-нисък бюджетен дефицит, което е подпомогнало изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната. Той припомни и оценки, според които реалният дефицит за миналата година може да е достигнал около 5,5%. „Предходните управления не бяха достатъчно внимателни в разходната политика и настоящото правителство наследява "финансова атомна бомба", която трябва да бъде управлявана“, каза още анализаторът.
Доц. Ножаров прогнозира, че бюджетният дефицит през 2026 г. ще остане над допустимия европейски праг от 3%. „По всяка вероятност дефицитът ще бъде около 4,1%, както посочват и прогнозите на Европейската комисия. Това ще бъде допуснато, защото след стартирането на процедурата при свръхдефицит правителството ще разполага с шестмесечен срок да представи план за фискална консолидация“, обясни той.
Икономистът подчерта, че дори да бъдат предприети мерки незабавно, те няма да могат да дадат резултат до края на годината. Ножаров отбеляза и друг проблем – структурата на разходите, финансирани чрез дълг. „Важно е не само колко дълг се тегли, а за какво се използва. В момента значителна част от средствата отиват за доходи и текущи разходи, което задълбочава проблема с ликвидността“, каза той.
Сходна позиция изрази и Макс Баклаян. „Дългът сам по себе си не е проблем. Въпросът е как се използва. В момента виждаме, че значителна част от средствата се насочват към възнаграждения в държавния сектор, а не към инвестиции, които биха могли да генерират бъдещ растеж“, заяви финансовият анализатор.
