Повече от три месеца след началото на войната в Близкия изток световната икономика изглежда проявява устойчивост, посочва управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в публикация, разпространена в блога на организацията.
Цените на суровините, инфлацията и инфлационните очаквания, както и финансовите условия бяха засегнати, но все още няма сигнали за забавяне на световната икономика. Силен икономически импулс се наблюдава в най-големите световни икономики - САЩ и Китай. Общата картина на глобална устойчивост обаче прикрива значителни различия, посочва управляващият директр на МВФ.
По думите ѝ, дори сред развитите икономики някои страни и общности са засегнати по-тежко, докато в Африка негативните последици са по-осезаеми. Междувременно, на фона на продължителното затваряне на Ормузкия проток и щетите, нанесени на инфраструктурата в Близкия изток в хода на боевете, несигурността и рисковете остават високи, предупреди Георгиева.
Очаква се МВФ да предостави актуализиран анализ на перспективите за световната икономика на 8 юли.
Фактори за глобалната устойчивост
В началото на конфликта непосредствена тревога бе въздействието му върху цените на енергията и последващите ефекти върху инфлацията, които бяха значителни, отбелязва ръководителката на МВФ.
Тя припомня, че цените на петрола са с 30 процента по-високи от нивата, отчетени преди войната. Все пак това е по-ниско от равнищата, наблюдавани в по-ранните етапи на конфликта, въпреки продължителното затваряне на протока. Някои страни, като Китай, засега успяват да смекчат сътресенията, възползвайки се от големите си петролни резерви. Това помогна и за облекчаване на натиска върху търсенето в иначе тежко засегнатата Азия. Повишеното производство и използване на рафинериите извън района на Персийския залив, макар и недостатъчни за компенсиране на шока, също ограничиха ръста в цените на петрола.
За смекчаване на въздействието на конфликта са допринесли и мерките за ограничаване на търсенето или за ограничаване на прехвърлянето на ценовия натиск. По отношение на тях обаче също има граници, колко дълго страните могат да се справят с по-високите бюджетни разходи и по-големите нужди от външно финансиране. Въпреки това в много икономики по-високите цени на петрола допринасят за ускоряване на общата инфлация.
Това е тревожно, но не е цялата картина. Важно е също да се има предвид дали хората и фирмите очакват по-трайно отслабване на покупателната си способност. А тези средносрочни очаквания като цяло остават стабилни. Това е обнадеждаващ знак за доверие в ангажимента на централните банки към ценовата стабилност, подчертава Георгиева.
