Парламентът прие на първо четене промените в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“ (ПБ), със 181 гласа „за“, без „против“ и девет „въздържал се“, предават от БТА. Депутатите отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ-СДС с 44 гласа „за“, седем „против“ и 144 „въздържал се“.
"Прогресивна България" въвежда правна уредба относно определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК). Предложените промени са обусловени и от необходимостта да се прецизира режимът за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК. В мотивите на вносителите се посочва, че в съответствие с Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност за всички държавни ценни книжа, емитирани след датата на въвеждане на еврото в България, с първоначален срок на падеж над една година, се прилагат едни и същи стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Клаузите за колективно действие дават възможност договорните условия на емитираните ДЦК да се променят по предложение на министъра на финансите, въз основа на решение на Министерския съвет.
В законопроекта е записано също, че министърът на финансите може за емитира ДЦК, предназначени за инвеститори - физически лица. Инвеститорите - физически лица не дължат такси и комисионни за първично придобиване на ДЦК - те за сметка на държавния бюджет. Предлага се също изграждане на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК.
Законопроектът на ГЕРБ-СДС, който не бе подкрепен, предвиждаше ежегодно министърът на финансите да емитира ДЦК, предназначени за придобиване от инвеститори - физически лица, при условията на равнопоставен недискриминационен достъп. Текстовете предвиждаха още Министерството на финансите да въвежда електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на държавни ценни книжа без участие на първични дилъри, както и че държавните ценни книжа може да се записват, заплащат и изкупуват обратно и чрез „Български пощи”.
По време на дебата Константин Проданов (ПБ) посочи, че има около 98 млрд. евро общо депозити в българската банкова система, от които около 60% са от домакинства. Средната доходност за ДЦК за петгодишен период е над 3%, добави той. С този законопроект, ако български физически лица купуват ДЦК, лихвите от ДЦК остават у нас и задържаме капитала в страната, допълни Проданов.
Цончо Ганев („Възраждане“) заяви, че по официална справка от НАП за доходите в страната от 31 декември м.г. 34% от българите живеят и плащат данъци с минимална заплата. Сега депутатите им казват отидете да си купите ДЦК, с които ние да покриваме липсите в бюджета, допълни той.
За 2020 г. населението в страната е депозирало в търговски банки 93 млрд. лева. През 2026 г. имаме 98 млрд. евро и не виждам нищо лошо тези средства да се влеят в икономиката на страната, заяви Стефан Белчев (ПБ).
Владислав Панев (ДБ) посочи, че мярката е добра, защото при отнемане на ликвидност от потреблението и от пазара, което води до по-малък натиск върху цените.
Мартин Димитров (ДБ) попита кога ще бъде готова електронната платформа, която се предвижда да се създаде. Константин Проданов отговори, че е добре да се сложи някакъв срок. Предложете конкретен срок между двете четения и аз ще го обсъдя с Министерството на финансите, каза той.
