„Темата за здравните иновации днес е много повече от разговор за нови технологии или нови лекарства. Тя е разговор за това как Европа ще гарантира на своите граждани достъп до качествено здравеопазване, как ще се справя с недостига на лекарства и как ще остане конкурентоспособна в една все по-сложна глобална среда.“ Това заяви българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин по време на панелната дискусия „Здравни иновации с обществен ефект“ в рамките на форума Green Transition, организиран от Dir.bg, който се проведе в София. Събитието събра представители на Европейския парламент, водещи международни компании от здравния и фармацевтичния сектор, бизнеса и експертната общност.
В изказването си Вигенин подчерта, че пандемията, недостигът на лекарства, прекъснатите вериги на доставки и нарастващото геополитическо разделение са променили начина, по който Европа гледа на здравната политика. По думите му достъпът до лекарства, научните изследвания, производственият капацитет, цифровизацията и иновациите вече имат ясно европейско измерение. „Днес Европа се намира между две глобални сили: Съединените щати и Китай. И двете инвестират огромни ресурси в биотехнологии, изкуствен интелект, геномика и медицински иновации. В същото време Европа разполага с едни от най-добрите университети, научни институти и изследователски центрове в света. Проблемът е, че твърде често създаваме знанията тук, но инвестициите, производството и мащабирането на иновациите се случват другаде“, отбеляза евродепутатът.
Според него именно затова Европейската комисия е предложила Европейския акт за биотехнологиите, един от най-важните законодателни пакети през следващите години. Целта е Европа да осигури условия биотехнологичните компании да се създават, развиват и остават на европейска територия чрез по-бърз достъп до финансиране, по-добра регулаторна среда, по-силна връзка между науката и бизнеса, ускорено внедряване на иновациите и по-добра координация между държавите членки. Вигенин акцентира и върху необходимостта държавите от Централна и Източна Европа да получат реална възможност да развиват собствени екосистеми за биотехнологии, медицински изследвания и здравни иновации. По думите му биотехнологиите, фармацевтичната индустрия, медицинските технологии и изкуственият интелект в здравеопазването трябва да бъдат сред основните приоритети на фонда. „Не можем да очакваме да се конкурираме със Съединените щати и Китай, ако инвестираме многократно по-малко в научни изследвания и иновации. Само през последните десет години Съединените щати са инвестирали около 250 милиарда евро в тази сфера срещу около 30 милиарда евро в Европа“, отбеляза Вигенин.
Особен акцент в изказването му беше поставен върху бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност. Като докладчик на Групата на социалистите и демократите по становището на Комисията по обществено здраве, Вигенин посочи, че е постигнато съгласие за значително увеличение на средствата за здравеопазване и свързаните с него сектори.
Той обърна внимание и на значението на Акта за критичните лекарства като инструмент за укрепване на стратегическата автономия на Европейския съюз: „Не можем да говорим за сигурност, ако сме зависими от външни доставчици за жизненоважни медикаменти и активни съставки. Целта е да насърчим производството в Европа, да диверсифицираме веригите за доставки и да гарантираме, че пациентите няма да бъдат заложници на геополитически или логистични сътресения.“
„Ако всичко, което записахме в становището, се реализира, средствата за здравеопазване в следващата многогодишна финансова рамка ще бъдат над 10 милиарда евро, а допълнително 5,5 милиарда евро ще бъдат насочени към конкурентоспособността в секторите, свързани със здравеопазването“, заяви той. Кристиан Вигенин изтъкна, че Европейският парламент работи за гарантиране на целево финансиране за здравеопазване, научни изследвания и иновации, тъй като устойчивостта на здравните системи вече е част от европейската сигурност. „Инвестициите в превенция, иновации и модерни здравни системи не са разход, а инвестиция в бъдещето“, подчерта Вигенин. Той посочи, че ако предложенията на Европейския парламент бъдат приети, средствата за здравеопазване и свързаните с него политики могат да надхвърлят 22 милиарда евро. Според него амбициозните европейски цели в борбата с рака и сърдечно-съдовите заболявания трябва да бъдат подкрепени с реален финансов ресурс, защото здравеопазването остава сред водещите очаквания на европейските граждани към европейските институции.
Вигенин обърна внимание, че технологиите имат смисъл само ако подобряват живота на хората, помагат за преодоляване на недостига на медицински специалисти, осигуряват навременна диагностика и лечение в отдалечените региони и намаляват неравенствата в достъпа до здравни грижи. „Следващите години ще бъдат решаващи за европейската здравна политика. Европа трябва не само да реагира на кризи, а да създава условия за развитие, които да превръщат иновациите в реални решения за европейските граждани“, обобщи Кристиан Вигенин.
В заключение евродепутатът подчерта, че успехът на Европа в здравните иновации и биотехнологиите не трябва да се измерва само с броя на патентите, новите производства или технологичните постижения. „Истинският критерий ще бъде колко години живот в добро здраве ще спечелят европейските граждани благодарение на тези инвестиции и иновации“, заяви той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
