На 19-и април бяха поредните предсрочни парламентарни избори в страната. Според действащото изборно законодателство, гласуващите в избирателните райони в страната, имаха право да пренаредят партийните листи чрез използването на преференция.
След края на изборния ден стана ясно, че общо пет формации ще участват в 52-ото Народно събрание. Депутати в новия парламент ще излъчат от Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и Възраждане.
А в каква степен техните избиратели се възползваха от възможността да пренаредят кандидатите в листите в различните райони в страната, ще разгледаме в настоящия анализ. Данните в него са от обработените на 100% протоколи на районните избирателни комисии, публикувани на страницата на Централната избирателна комисия.
Правилата за преференциалното гласуване
Според разписанията на Изборния кодекс, гласуващите в страната избиратели имат право да подкрепят не само формацията, която харесват, но и конкретен кандидат от нейната листа. Това става чрез използването на преференция при гласуване.
Също така всички гласове за конкретна партия/коалиция, в които не е отбелязано предпочитание, се броят като подадени за водача на листата. Това са т. нар. „служебни” преференции.
Така, за да се пренареди една листа, е необходимо броят на подадените преференции за даден кандидат да не е по-малък от 7% от всички гласове, получени от партията/коалицията в съответния изборен район (ИР). Прагът за изместване на водачът в листата в действителност е много по-висок, поради наличието на описаните по-горе „служебни” преференции.
Преференциите в изборите на 19-и април
Данните от протоколите на районните избирателни комисии (преди поправките на Централната избирателна комисия) показват, че подадените с преференции действителни гласове в страната са 1 254 993 или 41.1% от всички гласували.
Петте формации, влизащи в парламента, получиха общо 2 507 937 гласа (само от секциите в страната). От възможността да гласуват с преференция за техните листи са се възползвали 1 050 501 техни избиратели или 41.9%
В тези парламентарни избори, в най-голяма степен своето предпочитание са давали гласуващите за листите на ГЕРБ-СДС – 52,3%, следвани от ПП-ДБ с 50.9%, които в последните дни завихриха коалиционен скандал около пренарежданията в листите си.
И в тази кампания най-рядко към преференцията са се насочвали избирателите на ДПС- 32.9%. Именно те през годините най-рядко са използвали опцията да гласуват за предпочитани от тях кандидати.
Картата по-долу показва употребата на преференциално гласуване за 5-те партии и коалиции, които ще имат представители в парламента. Информацията е представена за всички изборни райони в страната.
Според данните от протоколите на районните избирателни комисии в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград – 60% от избирателите на партиите, участвали в изборите, са се възползвали от преференцията. Следват Враца с 48.6% и Пазарджик с 47.6%.
Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите Кърджали – 13.4%, Търговище – 28.2%, Силистра – 32.3%. Традиционно това са областите, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата на листите, така, както е предложена от партийните централи. И докато в изборите до 2024 г. там победител бе ДПС, сега само в Кърджали движението е запазило преднина пред Прогресивна България.
След преференциите
В листите на 5-те партии и коалиции има общо 125 кандидати, които са преминали бариерата от 7%. Така те получават и шанс да променят местата си в първоначалната партийна подредба. В този брой не са включени водачите на листи в отделните райони. Тепърва ще стане ясно кои точно ще са депутатите в 52-ото Народно събрание и от кои райони и формации ще бъдат излъчени те.
Най-много кандидати, преминали 7%, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС – 37 Следват ПП-ДБ с 34, ДПС с 33. Единадесет са кандидати от листите на Възраждане и десет от тези на Прогресивна България, събрали 7% или повече преференции.
От ДПС вече направиха първите следизборни рокади. За да могат да влезнат фаворити на партията се отказаха водачи на листи и кандидати, събрали висок преференциален вот. Така Хамид Хамид и Станислав Атанасов отново ще бъдат депутати в 52-ото Народно събрание.
В тези избори само в един район се получи изместване на водач на партийна листа – тази на ГЕРБ-СДС в Благоевград. Стефан Апостолов – синът на кмета на Симитли, успя да събере “традиционната” си подкрепа в района от 6 860 гласа (23%) и да измести от първото място бившия министър председател Росен Желязков.
Интересен момент е, че партийната дисциплина на симпатизантите на ДПС най-често не работи в “нетрадиционните” за партията райони. Така например в София област 76.7% от гласовете за Движението са подадени с преференция. Следват Перник със 71.2% и Плевен с 62.2% или в пъти над средното за партията на национално на ниво
Данните и след тези избори показват, че посочените от формациите първи места са запазени за партийните лидери и основните фаворити на политическите сили. “Служебните преференции”, които тези кандидати получават, им осигуряват почти сигурна защита. В допълнение, тя става двойна, защото лидерите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района.
По този начин преференциалното гласуване практически се превръща в състезание за второто място. То гарантира известна стабилност на партийните структури, защото ограничава възможността да се налагат кандидати, различни от тези, които ръководните органи са приели. Наред с това обаче “двойната застраховка“ за партийните водачи е донякъде лицемерна, ако приемаме и принципа, че парламентаристите трябва в най-голяма степен да представляват волята на своите избиратели.
