В кампания, в която често доминират общи послания и политически противопоставяния, трима млади кандидати от листата на „БСП – Обединена левица“ в 23 МИР в София – Иван Панайотов, Калоян Андров и Мирослав Върбанов – поставят акцент върху конкретни теми от ежедневието - какво ядем, как живеем в града и как се разпределят възможностите в обществото.
Макар да говорят от различни ъгли, позициите им се събират около една идея – че държавата трябва да има активна роля там, където системите не работят в полза на хората.
Храната като въпрос на политика, а не само на избор
Иван Панайотов, млад ветеринарен лекар по професия, насочва вниманието към тема, която често остава на заден план зад цените – качеството и произхода на храната.
„Всеки ден говорим за цените на храните, но много по-рядко си задаваме по-важния въпрос – какво всъщност ядем“, отбелязва той, подчертавайки, че България, въпреки традициите си в земеделието, все по-често разчита на внос.
Според него това не е случайност, а резултат от липсата на последователна политика: „Когато в една страна няма ясна и последователна политика за подкрепа на производството, резултатът винаги е един и същ – местното производство намалява, а зависимостта от внос расте.“
Проблемът обаче не засяга само производителите. „Производителите трудно оцеляват и често продават на ниски цени, докато крайната цена за потребителя главоломно расте“, посочва Панайотов, обръщайки внимание на ролята на посредниците и изкривяването на пазара.
Решенията, които очертава, са свързани с по-активна държавна политика: подкрепа за местни пазари и къси вериги на доставка, възстановяване на баланса между различните сектори в земеделието, както и контрол върху нелоялните практики и прекомерните надценки.
„Когато всички тези елементи се съберат – производство, пазар и достъпност – тогава вече може да се говори за реална промяна“, обобщава той, добавяйки, че храната е въпрос не само на икономика, а на сигурност и бъдеще.
София между растежа и презастрояването
Темата за качеството на живот в столицата е в центъра на анализа на 24-годишния Калоян Андров, който поставя въпроса за баланса между развитие и среда. Калоян неслучайно има интерес в точно тази тема – той е възпитаник на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, като вече има и натрупан професионален опит в сферата на строителството.
„София расте, но много квартали вече усещат цената на хаотичното строителство – повече бетон означава повече трафик, по-малко зеленина и недостиг на детски градини и училища“, посочва той.
Според него „стоп на презастрояването“ не е лозунг, а въпрос на реално качество на живот. Решението започва с ясни правила: „София трябва да има актуални правила за развитие на града и да спре практиката решенията да се взимат на парче.“
Андров формулира и конкретен принцип – „първо инфраструктура, после сгради“. Без капацитет в транспорт, ВиК и образователна инфраструктура, новото строителство само задълбочава проблемите.
Към това той добавя и нуждата от реален контрол: „Закони има, но гражданите очакват еднакво прилагане и бърза реакция при нарушения.“
В по-широк план темата за града преминава в темата за младите хора. „Много хора се квалифицират и после се сблъскват с ниски доходи, скъпи наеми и липса на перспектива“, отбелязва той.
Сред решенията, които предлага, са по-силен мост между образование и работа чрез стажове и партньорства, модерни умения в образованието и политики за по-достъпно жилище. „Без сигурност в началото няма как да има устойчив живот тук“, обобщава Андров.
Социална справедливост и участие на младите
Мирослав Върбанов поставя акцент върху по-широката рамка – социалната справедливост и ролята на младите хора в политиката.
„Водещото в нашата програма е тезата за социалната справедливост“, казва той и уточнява, че това означава „по-справедливо разпределение на богатствата“ и по-голяма подкрепа за уязвимите групи.
Според него участието на повече млади кандидати не е случайно: „Считам, че заедно с тях можем да променим страната към по-добро.“
Върбанов подчертава и значението на активната връзка с хората: желанието му е „да обикалям из района, за да разбера на какво се надяват хората и по какъв начин може да им се окаже подкрепа“.
В позициите му присъства и външнополитически елемент – призив за „укрепване на мира по света, както и за неутралитет и неучастие във военни конфликти“, част от по-широките послания на формацията.
Спойката - повече правила, повече баланс, повече отговорност
Макар темите да са различни – от храната през градската среда до социалната политика – между тримата кандидати се откроява общ подход. Това е търсене на баланс между пазар и държава, между развитие и качество на живот, между икономически растеж и социална защита.
В този смисъл разговорът, който те водят, не е просто за отделни политики, а за това как функционира цялата система – от производството на храната до устройството на града и възможностите пред младите хора.
И ако има общо послание, то е, че промяната не идва от една мярка, а от последователност – в правилата, в контрола и в ангажимента към обществения интерес.
Иван Панайотов е под номер 104 в листата на „БСП – Обединена левица“ за 23 МИР, Калоян Андров е под номер 107, а Мирослав Върбанов е с преференция номер 124. На тези избори БСП-ОЛ се явява с номер 5 в бюлетината.