Задължително трябва да има втори удължителен бюджет. Първият срок изтича в края на март. Така че подготовката за удължаване на бюджета с още примерно три месеца не е проблем. Имаме действащ парламент, така че новият финансов министър трябва просто да подготви едно предложение, както беше направено и предишния път. В това няма никакъв проблем. Това заяви в предаването "Пресечна точка" бизнес и финансовият консултант Лидия Шулева, коментирайки въпроса трябва ли служебният кабинет да се захване с финансовата рамка на държавата и да има втори удължителен бюджет, или трябва да се изчака редовно правителство?
По думите ѝ основният въпрос обаче по-скоро е свързан със започването на подготовката на реалния бюджет за 2026 година, който трябва да бъде изготвен. "Това по принцип трябва да е задача на редовния кабинет. Но не пречи и служебното правителство да направи предварителна подготовка. Новият кабинет впоследствие може да прецени дали да използва направените препоръки или не", подчерта тя.
Според Шулева новият кабинет трябва да се съобрази с последните препоръки на ОИСР, които според нея "са абсолютно релевантни към настоящото състояние на бюджета в страната".
"Хората на протестите бяха възмутени от няколко фрапиращи неща в бюджета - високите разходи, високите дългове и липсата на ясна политика, която да се осъществява чрез финансовата рамка. Ако трябва по-конкретно да фокусираме вниманието си, ще кажа следното: вече години наред е скъсана връзката между икономиката и бюджетната политика. По принцип един бюджет трябва да отразява визията на държавата за развитие - както на икономиката, така и на социалните отношения", подчерта тя.
И допълни: "През последните години бюджетът се е превърнал в разходоразпределителен документ, който удовлетворява непрекъснати искания за увеличаване на разходите. Политиците, водени от краткосрочни перспективи, увеличават безразборно различни разходи, а бюджетът трябва да ги покрие. Тоест той не отразява реална политика за развитие".
По думите ѝ препоръките на ОИСР са чрез бюджетната политика да се стимулира икономика с висока добавена стойност. "Това е важно, защото само такъв тип икономика може да доведе до по-високи доходи и съответно до намаляване на бедността. Излезе доклад, според който България е на последно място в ЕС по процент бедни. Това обаче не се решава само със социални помощи. Решава се с икономика, базирана на иновации", обясни тя.
Според Шулева трябва да се помисли как да използваме сравнително ниската задлъжнялост на страната, на фона на останалите европейски държави, за създаване на нови активи. "Когато се теглят дългове, те трябва да бъдат целеви - не за покриване на заплати в бюджетния сектор, а за създаване на нови активи и инфраструктура. Тази разрушена връзка между политиката, която трябва да се реализира чрез бюджета, и самия бюджет - трябва да бъде възстановена в посока на съвременните европейски тенденции", категорична е тя.
