България има нужда от инвестиции и инвеститори, но всяко предложение трябва да бъде оценявано внимателно и да съответства на националния интерес и политиките на Европейския съюз спрямо китайския капитал. Това заяви икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС.
Гълъбинов припомни, че в началото на октомври в Европейския парламент е бил представен доклад с предложения за бъдещите китайски инвестиции в ЕС, включително в държавите от еврозоната. Сред обсъжданите препоръки е създаването на съвместни предприятия, в които европейската страна да притежава 51 процента, а китайската – 49 процента.
Отделно внимание се предвижда за проектите с капитал над 50 млн. евро, особено когато засягат стратегически сектори като високите технологии и изкуствения интелект. „Възможни са такива инвестиции над 50 млн. евро, но при засилен надзор и внимание от страна на европейските институции“, подчерта анализаторът.
Предупреждение за държавните гаранции
Като отделен риск Гълъбинов посочи предоставянето на държавни гаранции при инвестиционни партньорства. По думите му китайски инвеститори понякога поставят подобно условие пред държавата, в която влагат средства.
„Когато държавната гаранция се трансформира в държавен дълг, китайската страна се превръща в кредитор, а длъжникът изпада в зависимост от него“, заяви той. Според анализатора натрупването на задължения и превръщането на гаранциите в реален финансов ангажимент може да доведе и до геополитическо влияние.
Гълъбинов смята, че България може да ограничи тези рискове чрез ясни правила за бизнес отношенията с Китай. Той отбеляза, че страната понякога проявява прекомерна подозрителност към чуждестранните инвестиции – както във високотехнологични производства, така и в дейности с по-ниска добавена стойност.
Възможности за съвместен бизнес
Според него членството на България в Европейския съюз и еврозоната създава възможности за споделени инвестиции с европейско финансиране. Китайските инвеститори са добре дошли, ако проектите им отговарят на европейските критерии за финансиране и съфинансиране, включително от българска страна.
„Китайските инвеститори се интересуват по какъв начин могат заедно с български инвеститори да правят бизнес, да произвеждат, да изнасят стоки за трети страни и въобще да си сътрудничат. И в това не виждам нищо лошо“, коментира Гълъбинов.
Той свърза интереса на китайския бизнес с позицията на Китай като втората по големина икономика в света и с търсенето на достъп до европейския пазар. По думите му предстоящото посещение на китайския външен министър ще се проведе в променен геополитически и икономически контекст.
Източници: focus-news.net
