Световната икономика е изправена едновременно пред високите цени на енергията, рекордния публичен дълг и рисковете от инвестиционния бум в изкуствения интелект. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в Сингапур преди годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат следващата седмица в Банкок.
По думите ѝ светът е притиснат от две противоположни сили – негативен шок в предлагането на енергия заради конфликтите в Близкия изток и положителен шок в търсенето, свързан с изкуствения интелект. Ефектът от тях е неравномерен, като много държави остават извън ползите от технологичния бум.
„Дори войната в Залива да приключи скоро, проблемът с високите цени на енергията вероятно ще се задържи известно време“, заяви Георгиева.МВФ прогнозираше през юли световният растеж да достигне 3% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г. Георгиева не посочи дали новата прогноза, която ще бъде представена на срещите в Банкок, ще промени оценката за глобалния растеж през тази година.
Енергията поддържа натиска върху инфлацията
Цената на петрола остава около 100 долара за барел, а проблемите с рафиниращите мощности увеличават допълнително разходите за дизел и други горива. Ограниченият транспорт на втечнен природен газ през Ормузкия проток също създава риск през зимния отоплителен сезон.
По-високите енергийни цени увеличават инфлацията, лихвите и доходността по държавните облигации. Според Георгиева доходността по 10-годишните облигации на Съединените щати, Германия и Япония е на най-високото си равнище съответно от 2007, 2009 и 1996 г.
Най-големите понижения в новите прогнози на МВФ ще засегнат икономики, пострадали от войни. Сред тях са Украйна, където са нанесени значителни щети на гражданската и икономическата инфраструктура, както и държави от Персийския залив, засегнати от ирански удари и спад на енергийния износ.
Дългът ограничава възможностите на правителствата
Публичният дълг в световен мащаб е на най-високото си равнище от Втората световна война насам и се очаква да надхвърли 100% от световния брутен вътрешен продукт преди 2030 г. Развитите икономики, начело със Съединените щати, са посочени като най-силно задлъжнелите.
Георгиева заяви, че правителствата вече не могат да разчитат единствено на по-висок икономически растеж, за да решат бюджетните си проблеми. Тя призова за надеждни средносрочни планове за ограничаване на дефицитите, подкрепени в някои държави от предварителни бюджетни мерки.
Според нея продължаващият инфлационен натиск идва не само от енергията, но и от инвестициите в изкуствен интелект, цените на храните, митата, по-високите разходи за отбрана и обслужването на дълга. Тя определи като „напълно подходящи“ повишенията на лихвите от Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка и препоръча „предпазливо ястребов уклон“ в паричната политика на много държави.
ИИ носи растеж, но и финансов риск
Георгиева предупреди, че инвестициите в изкуствен интелект като дял от БВП могат да надминат инвестициите в железници, електропреносни мрежи и телекомуникационна инфраструктура. Концентрацията на капитали в малък брой технологични компании увеличава натиска върху тях да покажат бърз ръст на производителността и печалбите.
Ако резултатите се окажат по-слаби от очакваното, високата задлъжнялост на големите технологични компании и значителните международни инвестиции в американски акции могат да превърнат разочарованието на пазарите в широко разпространен шок.
МВФ оценява, че при подходящо регулиране изкуственият интелект може да добави около 0,5 процентни пункта към годишния световен растеж. Георгиева обаче настоя за правила, които да ограничат рисковете от загуба на работни места, кибератаки, финансови сътресения и развитие на системи, които излизат извън човешкия контрол.
